Театърът - спасение от делника и колективно преживяване на мечтата за свобода („Представлението” - „Под игото”)

„Под игото" от Иван Вазов е първият български роман. В него авторът разказва за бита, за радостите и тревогите на българите „В предвечерието на Освобождението". В богатото на сюжетни линии произведение са изградени образите на много герои

Изпитът - празник на знанието, човечността и свободолюбието („Радини вълнения” - „Под игото”)

Ако главата „Представлението" разкрива театралния спектакъл като духовен празник и колективно преживяване на мечтата за свобода, то „Радини вълнения" също насочва вниманието към културно събитие, превърнало се в празник за жителите на Бяла черква.

Революционното израстване на моралната сила на българския народ в романа “Под игото”

„Под игото" е роман епопея, посветен на Априлското Въстание - едно от най - героичните събития в нашата история, с което българският народ категорично заявява своята воля за национално освобождение. Днес романът надхвърля съответстващите на тази тема пространствени и времеви рамки и се превръща в художествен паметник на съществени черти от българския характер, добродетели и духовни ценности.

Сбит преразказ. Примерен сбит преразказ на „Радини вълнения“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов

Преразказът представлява предаване чрез свои думи на съдържанието на чужд текст. Сбитият преразказ е един от видовете преразказ. При него се изисква обобщаване или съкращаване на несъществената информация от авторовия текст. ОСОБЕНОСТИ НА СБИТИЯ ПРЕРАЗКАЗ: сюжетът на оригиналния текст се предава накратко; преразказващият трябва да пресъздаде последователно и в стегнат вид всички моменти

Характеристика на герой в повествователен текст (Марко и Рада) - "Под игото"

Романът „Под игото” предизвиква огромния интерес на читателите повече от сто години не само поради правдиво изобразения живот на българите в последните години на робството. Особена „заслуга” имат и образите - силни, ярки, носещи духа на своето време. Макар че в творбата образът на чорбаджи Марко не е единственият художествен персонаж, той е събрал обичта на автора,

Характеристика на литературен герой  („Радини вълнения” - „Под игото”)

Характеристика на герой е начинът, по който е изграден образът на герой в литературно произведение. Характеристиката може да бъде пряка и косвена.           Пряката характеристика се постига чрез авторовата реч, т.е. авторът направо говори за

„Лудостта”, „пиянството”, „пробуждането” в романа „Под игото”

"Лудостта”  е устойчива метафора във Вазовото творчество. Тя е безрезервно  посвещаване на идеала, пълно себеотричане и готовност за саможертва в името  на свободата.

Характеристика на герой  („Радини вълнения” - „Под игото”)

В главата „Радини вълнения“ са представени няколко герои - Рада, Кириак Стефчов и Бойчо Огнянов. Най-пълно е представен образът на Рада Госпожина.

Чорбаджи Марко - баща и истински българин - "Под игото"

Романа „Под игото" Иван Вазов пише в Одеса, далеч от родината, но нейният образ грее в творбата на патриарха на българската литература. Действието се развива най-вече в малкия подбалкански градец Бяла черква, чийто прототип е родният град на Вазов - Сопот. Героите в романа също имат своите първообрази сред близки на автора хора.

"Радини вълнения" - народът и историята - "Под игото"

Иван Вазов започва да пише романа „Под игото” по време на принудителната си емиграция в Русия. Далеч от родината си, мисълта за нея не го напуска. Въображението на писателя ден след ден възкресява на белия лист преживяното в близкото минало и създава един вълнуващ свят, в чийто център стои подбалканското градче Бяла черква.