„Представлението“ („Под игото“) – анализ

ПРОИЗВЕДЕНИЕТО           „Представлението“ е глава от романа „Под игото“ от Иван Вазов. В периода 1887 - 1889 г. Вазов е изгнаник в Одеса по политически причини. Спомените му за националноосвободителното движение и мъката по отечеството го подтикват да напише роман.

Представлението („Под игото“) – анализ

Седемнайсета глава на романа „Под игото“ разказва за подготовката и провеждането на театрално представление в градчето Бяла черква. С нея Иван Вазов показва не само стремежа към свобода, който е обхванал българите в малкия град, но и жаждата им за просветление с помощта на изкуството.

Радини вълнения („Под игото“) – анализ

Главата „Радини вълнения“ от романа разказва за много важно събитие от обществения живот на българите през Възраждането – провеждането на годишния изпит в училище, един акт, с който завършва учебната година.

Иван Вазов - „Под игото” - най-българската книга

В “Под игото”, а и в цялата Вазова проза, наблюдаваме характерен стилистически контрапункт: вкус към сюжетната случайност и константност в размисловия есеизъм. Те са твърде неравностойни като текстови обем, но напълно достатъчни, за да обособят две художествени нива: епично повествование, плътна,

Иван Вазов - "Под игото"- "лудост" и "нормалност" в романа

В романа си "Под игото" Иван Вазов разкрива духовно-психологическите измерения на най-драматичното историческо събитие преди Освобождението - Априлското въстание

Иван Вазов - Под игото, XVII глава - Представлението

 Драмата „Многострадална Геновева“, която щеше да се представи довечера в мъжкото училище, не е позната на повечето млади читатели. А между това тя преди трийсетина години наред с „Александрията“, „Хитрия Бертолда“ и „Михаля“ бе възпитавала вкуса и възхищавала цялото поколение тогавашно.

Иван Вазов - Под игото, XI глава - Радини вълнения

Рада Госпожина (тъй я наричаха нея за означение, че принадлежи на госпожа Хаджи Ровоама) беше високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, което черната забрадка отваряше още повече.

„Под игото” - “опиянената” от светла надежда за свобода душа на българския народ

През 1889 г. се появява първият художествен летопис на българската духовност. Това е романът „Под игото” на Иван Вазов. Творба, отразила любовта на автора към родната земя и изразила нескритото му възхищение от духовната дързост на един малък, от векове поробен народ да воюва сам за свободата си.

„Под игото” - най-българската книга

Тази „най-българска книга” е своеобразна „енциклопедия на народния живот”, „монументална фреска” от края на робството, частица от нашето народностно съзнание, от историята и настоящето ни, от това, което наричаме България. А героите й - наши неизменни спътници.

„Под игото“, гл. XVII „Представлението“ – въпроси и отговори

Защо хората от малкия градец Бяла черква се вълнуват толкова от предстоящото представление? Поривът към общуване с изкуството е присъщ на всички хора. Тук обаче действат и допълнителни фактори – театърът е нещо ново за времето, описано в романа, и затова събужда оправдано любопитство.