През 1889 г. се появява първият художествен летопис на българската духовност. Това е романът „Под игото” на Иван Вазов. Творба, отразила любовта на автора към родната земя и изразила нескритото му възхищение от духовната дързост на един малък, от векове поробен народ да воюва сам за свободата си.

Тази „най-българска книга” е своеобразна „енциклопедия на народния живот”, „монументална фреска” от края на робството, частица от нашето народностно съзнание, от историята и настоящето ни, от това, което наричаме България. А героите й - наши неизменни спътници.

Защо хората от малкия градец Бяла черква се вълнуват толкова от предстоящото представление? Поривът към общуване с изкуството е присъщ на всички хора. Тук обаче действат и допълнителни фактори – театърът е нещо ново за времето, описано в романа, и затова събужда оправдано любопитство.

1. Главата се нарича „Радини вълнения“. За какво и от какво се вълнува младата учителка? Вазовите заглавия по принцип са точни и изразителни. Названието на тази глава не прави изключение. В конкретния случай то ни подсказва за тревогите на младата учителка около провеждането на изпита. Самият изпит също е повод за вълнения – тежкото предизвикателство

„Гост“ е първата глава на романа „Под игото“. Тя изпълнява функцията на експозиция, тъй като запознава читателите с началния момент, от който започва да се развива сюжетното действие – една майска вечер година преди да избухне бунтът, т.е. през 1875 г. Обрисуван е домът на един от ключовите герои в творбата – чорбаджи Марко, и е пресъздаден типичният за предосвобожденската епоха

Главата е включена във втората част на романа „Под игото“ и има важна композиционна роля. Изпъква идейно-тематичната връзка на текста с други глави в произведението – предходните – „Един шпионин през 1876 година“, „Зелената кесия“, „Около един труп“, и следващата – „Пиянство на един народ“. Общото послание е за необикновената промяна, която се проявява в неподозираното от

Животът през Възраждането е тема на много художествени произведения. Но едва ли има по-вдъхновено свидетелство, за писателски усет, национален колорит и дълбок поглед върху народопсихологията, от романа "Под игото".           На страниците на това малко по обем произведение оживява цял един свят - светът на българина, осъден на робство.

Всяка човешка общност има нужда от свой образ на света, от обща вяра и език, от споделен идеал, от свой пантеон на героите. Българската литература вече е създала голяма част от всичко това, като приносът на Вазов е най-значителен. Но българите все още не разполагат с произведение, около което общността да се обедини. Още от древността за това служат т.нар. епопеи.

Събитието, около което е изграден сюжетът, е Априлското въстание. Но главната цел на романа не е да покаже прекия сблъсък с турците, а промяната, настъпила в националното съзнание на българите. Всички елементи от сюжета, дори и най-дребните, са подчинени на това централно събитие.

„Пиянство на един народ“ – XVI глава от втората част на романа – е неговата идейно-емоционална кулминация. Използваните глаголни форми в първо лице единствено и множествено число разкриват гледната точка на повествователя, който говори за подготовката на бунта от позицията на очевидец: „Ще се удивлява потомството – що казвам? И ние сами, съвременници на описуемата