Романът „Под игото“ е замислен като битово-исторически роман, като носталгично завръщане към още неугасналата жарава на спомените от близкото за Вазов и за съвременниците му минало. С многопластовото изображение на обществения и духовен живот на българина от последното десетилетие преди Освобождението и с опита да проникне в причинно-следствената връзка на събитията и на
В романа си "Под игото" Иван Вазов разкрива духовно-психологическите измерения на най-драматичното историческо събитие преди Освобождението - Априлското въстание
Иван Вазов е роден в град Сопот на 27 юни 1850 г. Като най-голям син сред единадесетте деца в семейството на Съба и Минчо Айвазови е трябвало да поеме занаята на баща си – търговията. Известно време учи в Калофер при Ботьо Петков, след което заминава за Пловдив. Там той изучава гръцки, турски и френски език и започва да пише стихове. Преди още да завърши образованието
В романа „Под игото“ наред с разнообразните картини, пресъздаващи патриархалния семеен бит, превъзмогването на робския страх, революционното въодушевление на родолюбивите българи в навечерието на Априлското въстание, Иван Вазов разкрива и надеждите за освобождението на България, които народът ни възлага на Русия. Още в първите страници на романа думите на чорбаджи
Драмата „Многострадална Геновева“, която щеше да се представи довечера в мъжкото училище, не е позната на повечето млади читатели. А между това тя преди трийсетина години наред с „Александрията“, „Хитрия Бертолда“ и „Михаля“ бе възпитавала вкуса и възхищавала цялото поколение тогавашно.
Рада Госпожина (тъй я наричаха нея за означение, че принадлежи на госпожа Хаджи Ровоама) беше високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, което черната забрадка отваряше още повече.
През 1889 г. се появява първият художествен летопис на българската духовност. Това е романът „Под игото” на Иван Вазов. Творба, отразила любовта на автора към родната земя и изразила нескритото му възхищение от духовната дързост на един малък, от векове поробен народ да воюва сам за свободата си.
Тази „най-българска книга” е своеобразна „енциклопедия на народния живот”, „монументална фреска” от края на робството, частица от нашето народностно съзнание, от историята и настоящето ни, от това, което наричаме България. А героите й - наши неизменни спътници.
Защо хората от малкия градец Бяла черква се вълнуват толкова от предстоящото представление? Поривът към общуване с изкуството е присъщ на всички хора. Тук обаче действат и допълнителни фактори – театърът е нещо ново за времето, описано в романа, и затова събужда оправдано любопитство.
1. Главата се нарича „Радини вълнения“. За какво и от какво се вълнува младата учителка? Вазовите заглавия по принцип са точни и изразителни. Названието на тази глава не прави изключение. В конкретния случай то ни подсказва за тревогите на младата учителка около провеждането на изпита. Самият изпит също е повод за вълнения – тежкото предизвикателство