Иван Вазов - "Под игото"- "лудост" и "нормалност" в романа

В романа си "Под игото" Иван Вазов разкрива духовно-психологическите измерения на най-драматичното историческо събитие преди Освобождението - Априлското въстание

Иван Вазов - Под игото, XVII глава - Представлението

 Драмата „Многострадална Геновева“, която щеше да се представи довечера в мъжкото училище, не е позната на повечето млади читатели. А между това тя преди трийсетина години наред с „Александрията“, „Хитрия Бертолда“ и „Михаля“ бе възпитавала вкуса и възхищавала цялото поколение тогавашно.

Иван Вазов - Под игото, XI глава - Радини вълнения

Рада Госпожина (тъй я наричаха нея за означение, че принадлежи на госпожа Хаджи Ровоама) беше високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, което черната забрадка отваряше още повече.

„Под игото” - “опиянената” от светла надежда за свобода душа на българския народ

През 1889 г. се появява първият художествен летопис на българската духовност. Това е романът „Под игото” на Иван Вазов. Творба, отразила любовта на автора към родната земя и изразила нескритото му възхищение от духовната дързост на един малък, от векове поробен народ да воюва сам за свободата си.

„Под игото” - най-българската книга

Тази „най-българска книга” е своеобразна „енциклопедия на народния живот”, „монументална фреска” от края на робството, частица от нашето народностно съзнание, от историята и настоящето ни, от това, което наричаме България. А героите й - наши неизменни спътници.

„Под игото“, гл. XVII „Представлението“ – въпроси и отговори

Защо хората от малкия градец Бяла черква се вълнуват толкова от предстоящото представление? Поривът към общуване с изкуството е присъщ на всички хора. Тук обаче действат и допълнителни фактори – театърът е нещо ново за времето, описано в романа, и затова събужда оправдано любопитство.

„Под игото“, гл. XI „Радини вълнения“ – въпроси и отговори

1. Главата се нарича „Радини вълнения“. За какво и от какво се вълнува младата учителка? Вазовите заглавия по принцип са точни и изразителни. Названието на тази глава не прави изключение. В конкретния случай то ни подсказва за тревогите на младата учителка около провеждането на изпита. Самият изпит също е повод за вълнения – тежкото предизвикателство

„Под игото“, „Гост“ – (Анализ)

„Гост“ е първата глава на романа „Под игото“. Тя изпълнява функцията на експозиция, тъй като запознава читателите с началния момент, от който започва да се развива сюжетното действие – една майска вечер година преди да избухне бунтът, т.е. през 1875 г. Обрисуван е домът на един от ключовите герои в творбата – чорбаджи Марко, и е пресъздаден типичният за предосвобожденската епоха

„Под игото“, „Новата молитва на Марка“ – (Анализ)

Главата е включена във втората част на романа „Под игото“ и има важна композиционна роля. Изпъква идейно-тематичната връзка на текста с други глави в произведението – предходните – „Един шпионин през 1876 година“, „Зелената кесия“, „Около един труп“, и следващата – „Пиянство на един народ“. Общото послание е за необикновената промяна, която се проявява в неподозираното от

"Под игото" – епично повествование за живота на българите преди Освобождението

Животът през Възраждането е тема на много художествени произведения. Но едва ли има по-вдъхновено свидетелство, за писателски усет, национален колорит и дълбок поглед върху народопсихологията, от романа "Под игото".           На страниците на това малко по обем произведение оживява цял един свят - светът на българина, осъден на робство.