„Под игото” - “опиянената” от светла надежда за свобода душа на българския народ

През 1889 г. се появява първият художествен летопис на българската духовност. Това е романът „Под игото” на Иван Вазов. Творба, отразила любовта на автора към родната земя и изразила нескритото му възхищение от духовната дързост на един малък, от векове поробен народ да воюва сам за свободата си.

„Под игото” - най-българската книга

Тази „най-българска книга” е своеобразна „енциклопедия на народния живот”, „монументална фреска” от края на робството, частица от нашето народностно съзнание, от историята и настоящето ни, от това, което наричаме България. А героите й - наши неизменни спътници.

„Под игото“ – Драматичното битие на българския народ

През 1886 г. Иван Вазов емигрира в Русия след гоненията против русофилите по време на управлението на Стефан Стамболов. В Одеса (1887 – 1888), обзет от носталгия по родината, творецът написва основната част на романа „Под игото“. Произведението е публикувано най-напред в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ (книги I, II и III) през 1889 – 1890 г. Първото самостоятелно издание на творбата е на английски език (1894 г.).

„Под игото“, „Гост“ – (Анализ)

„Гост“ е първата глава на романа „Под игото“. Тя изпълнява функцията на експозиция, тъй като запознава читателите с началния момент, от който започва да се развива сюжетното действие – една майска вечер година преди да избухне бунтът, т.е. през 1875 г. Обрисуван е домът на един от ключовите герои в творбата – чорбаджи Марко, и е пресъздаден типичният за предосвобожденската епоха

„Под игото“, „Новата молитва на Марка“ – (Анализ)

Главата е включена във втората част на романа „Под игото“ и има важна композиционна роля. Изпъква идейно-тематичната връзка на текста с други глави в произведението – предходните – „Един шпионин през 1876 година“, „Зелената кесия“, „Около един труп“, и следващата – „Пиянство на един народ“. Общото послание е за необикновената промяна, която се проявява в неподозираното от

"Под игото" – епично повествование за живота на българите преди Освобождението

Животът през Възраждането е тема на много художествени произведения. Но едва ли има по-вдъхновено свидетелство, за писателски усет, национален колорит и дълбок поглед върху народопсихологията, от романа "Под игото".           На страниците на това малко по обем произведение оживява цял един свят - светът на българина, осъден на робство.

„Под игото“ (Кратък анализ)

Всяка човешка общност има нужда от свой образ на света, от обща вяра и език, от споделен идеал, от свой пантеон на героите. Българската литература вече е създала голяма част от всичко това, като приносът на Вазов е най-значителен. Но българите все още не разполагат с произведение, около което общността да се обедини. Още от древността за това служат т.нар. епопеи.

„Под игото“ – Светът на възрожденския българин

Събитието, около което е изграден сюжетът, е Априлското въстание. Но главната цел на романа не е да покаже прекия сблъсък с турците, а промяната, настъпила в националното съзнание на българите. Всички елементи от сюжета, дори и най-дребните, са подчинени на това централно събитие.

„Под игото“, „Пиянство на един народ“ – (Анализ)

„Пиянство на един народ“ – XVI глава от втората част на романа – е неговата идейно-емоционална кулминация. Използваните глаголни форми в първо лице единствено и множествено число разкриват гледната точка на повествователя, който говори за подготовката на бунта от позицията на очевидец: „Ще се удивлява потомството – що казвам? И ние сами, съвременници на описуемата

„Под игото“ /Радини вълнения/ - сбит преразказ

От много години Рада живее под един покрив с Хаджи Ровоама, която я е осиновила от дете, затова я наричат Рада Госпожина. Израснала е без бащина любов и без майчина грижа. Изпращат я в метоха за послушница, за да се подготви за монахиня. Обличат я в черни дрехи. Там Рада преподава в девическото училище на децата от първи клас.