Аз искам да те помня все така:  бездомна, безнадеждна и унила,  в ръка ми вплела пламнала ръка  и до сърце ми скръбен лик склонила

Според Пенчо Славейков в българските народни песни народът е „дал израз на най-хубавото, което живее в душата му.“ Плод на поетическото му вдъхновение, тези песни са съхранили вековните нравствени ценности и спомените за някогашния живот, бит и стремеж за свобода.

Стани, стани юнак балкански от сън дълбок се събуди, срещу народа отомански ти българите поведи!

Прочетете текста и отговорете на въпросите 1 - 4. Да се сравняваме ние с Ботйова, който е от необикновените хора, какъвто България рядко ражда. Онова, което е липсувало в него като на обикновен човек, допълняло се от талант и дарби, преимущества, с които природата се твърде много скъпи. Хората като Ботйова, с неговите идеали и чуваства, не са подсъдими на обикновените за всекиго съдилища. Тях съди епохата и потомството.

„Безумно бяла“ – така Лилиев назовава своята поетическа мечта. Тя е кротък порив за красота и добро, неутолима жажда на един високо благороден дух, който се изживява в многовариантната мелодия на своя стих. Неговият свят е чист и прозрачен като изящно стилизирано кристално цвете. Лилиев!

АНГЕЛЪТ НА ШАРТЪР Не зная твоя чин, ни име  на ангелите във реда,  но знам, че ти в нощта откри ми  отново пътя към света.

Яворов създава поетичен свят, който носи печата на едно-изключително силно страдание. В стиховете си поетът отразява своята същност, раздирана от съмнения, люшкащи се между различни крайности и противоположности. Духовната нагласа на автора и житейската му съдба раждат драматични сблъсъци, които са в основата на неговите терзания.

Яворов създава поетичен свят, който носи печата на едно-изключително силно страдание. В стиховете си поетът отразява своята същност, раздирана от съмнения, люшкащи се между различни крайности и противоположности. Духовната нагласа на автора и житейската му съдба раждат драматични сблъсъци, които са в основата на неговите терзания. Личното страдание на поета е свързано с общото крушение на възрожденските идеали - в края на Х!Х век надеждите за социален просперитет на народа не се оправдават.

Език свещен на моите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая, дето ни роди за радост не — за ядове отровни.

Трагичното е естетическа доминанта в поезията на Яворов. Централен носител на идеята за трагическата обреченост на човека е нейният лирически герой. Основните художествени образи извън аза (майка, родина, любима, изгнаници, безотечественици, отчаяни труженици) и основните понятия (минало-настояще-бъдеще, добро-зло, красиво-грозно, живот-смърт, знание-незнание, любов-омраза) също носят трагически характеристики.