Образите на отечеството, Бога и човека маса в 7. – 12. част на поемата „Септември“

СВЕТОГЛЕДНИ ИДЕИ И ЦЕННОСТИ В частите от седма до единадесета, разкриващи разгрома на бунта, лирическият говорител изгражда сложен, противоречив образ на родното. В родния свят се разиграва страшната трагедия на претърпелите поражение въстаници. Родината, в която бушува братоубийствената гражданска война

Христо Ботев – „На прощаване“ – Образът на бунтовника в поемата („...кат ме си, майко, родила със сърце мъжко, юнашко...“)

Съдбата на лирическия герой – бунтовника в поемата „На прощаване“, е неотделима от личността на самия Ботев, затова поемата звучи като дълбоко преживяна и изстрадана изповед. Със своята искреност и многопосочност на чувствата и мислите тя е близка на мнозина, които избират същия път. Бунтовникът – това е събирателният образ на бореца за национално

Физическите и нравствените добродетели на българката в поемата “Ралица” от Пенчо Славейков

Пенчо Славейков е най – нежният и най – вглъбеният български поет, обладан от силна любов към българския народ, чиито най – прекрасни творби той възпява в редица от творбите си. Основно в този род произведения е народния бит, а успоредно с това той поставя много психологични и етични проблеми от живота на хората

Отношението на древните гърци към смъртта според поемата "Илиада"

В Омировата поема “Илиада” е описана последната десета година от Троянската война. Наред с бойните действия в произведението се описва и животът на древните гърци. Творбата ни разкрива светогледа и ценностната система на ахейците. Един от интересните проблеми в “Илиада”, свързан с представите на древните гърци за света и човешкото битие, е отношението към смъртта. То се определя от митологичното съзнание, което мисли света като съвкупност от опозиционни двойки. В този смисъл смъртта за древните хора е противоположност на живота, нещо естествено, което те приемат като един от компонентите на човешкото битие, а не като фатално събитие.

Героичното и трагичното в образа на народа в поемата “Септември” на Гео Милев

Гео Милев се вписва в едно проблемно поле на българската литература, което чертае модернистичното виждане за света и човека. За него Антон Страшимиров казва, че е “от личностите, които се раждат веднъж на сто години”. Двете списания, които издава – “Везни” и “Пламък”.

Образите на народа и бунта в 1. – 6. част на поемата „Септември“

СВЕТОГЛЕДНИ ИДЕИ И ЦЕННОСТИ В лаконичното заглавие на поемата са синтезирани двата основни изобразителни принципа в текста. Единият е свързан с конкретно историческия план, с представянето на реалното събитие от септември 1923 г. и трагичното разцепление на нацията, а другият се характеризира със символно обобщение и митологизиране.

"Руслан и Людмила" - А.С.Пушкин /анализ на поемата/

„Руслан и Людмила“ е романтична поема изградена в духа на народната приказка. Великият киевски княз Светозар е устроил пир в чест на своята дъщеря Людмила. Трима кандидати претендират за ръката на красавицата – това са смелите рицари Руслан, Ратмир и Фарлаф, но Людмила избира Руслан. Князът одобрява избора на дъщеря си и тържеството се превръща в сватбено. Сладкогласният Баян обаче запява песен, която предсказва съдбата на двамата влюбени.

„Дон Жуан“ – Образът на света, създаден от поемата

Образът на света в поемата е определено енциклопедичен, многоизмерен и динамичен. В осма песен преобладават баталните сцени и ироничните коментари, основани често на сравнения с антични, библейски и ренесансови текстове, както и на актуални за момента вестникарски съобщения.

Изоблечителният и революционният патос в поемата “Септември” от Гео Милев

 Най-изтъкнатият поет-гражданин и патриот, увековечил дните на Септемврийското въстание е Гео Милев. Фашистката реакция срещу този справедлив бунт той заклейми с печата на позора. Само четири месеца след погрома, възмутеният поет обрисува вярно и реалистично положението в страната.

Изобличителният и революционният патос в поемата “Септември” на Гео Милев

Най-изтъктатият поет-гражданин и патриот, увековечил дните на Септемврийското въстание е Гео Милев. Фашистката реакция срещу този справедлив бунт той заклейми с печата на позора. Само четири месеца след погрома, възмутеният поет обрисува вярно и реалистично положението в страната: Над родината премина ураган, какъвто не помним