„Илиада“ е епопея на героизма, на общочовешките ценности като дълг, достойнство, понятие за войнска чест и стремеж към личностно усъвършенстване. Тя поставя въпроса за отговорността, за справедливата борба, за непримиримия дух, но и показва слабостите на човека, неговия прекомерен гняв и дързост, неразумност и егоизъм. Така Омировата творба се превръща в прозорлив съдник

През 1873 г. в списание „Читалище“ Петко Славейков публикува поемата си „Изворът на Белоногата“ — произведение, което разкрива обичта и преклонението на твореца пред силата на духа, благородството и нравствената извисеност на народа. Старинното предание за срещата при чешмата на Белоногата пренася през вековете с приказно-фантастичния си сюжет изконни черти от българската

Посветена на човешкия порив към свобода и прогрес, поемата „Септември“ съчетава триединството: оптимизъм, трагизъм и величие, неразривно свързани в борбата за осъществяване на висшите стремления на онеправдания и угнетен народ. Финалът — дванадесета глава — придава на поемата не само художествена цялост, но съдържа и в синтезиран вид жизненото верую на поета.

Динамичните обществени процеси от началото на XX век раждат едно от най-авангардните направления в литературата — експресионизма, плод на усещането за духовна криза в епохата на индустриализация и урбанизация. За първи път експресионизмът се появява в Германия през 1910 г. и продължава до 1922 г. Особено след края на Първата световна война навсякъде в Европа властва

Съдбата на лирическия герой – бунтовника в поемата „На прощаване“, е неотделима от личността на самия Ботев, затова поемата звучи като дълбоко преживяна и изстрадана изповед. Със своята искреност и многопосочност на чувствата и мислите тя е близка на мнозина, които избират същия път. Бунтовникът – това е събирателният образ на бореца за национално

Пенчо Славейков е най – нежният и най – вглъбеният български поет, обладан от силна любов към българския народ, чиито най – прекрасни творби той възпява в редица от творбите си. Основно в този род произведения е народния бит, а успоредно с това той поставя много психологични и етични проблеми от живота на хората

В Омировата поема “Илиада” е описана последната десета година от Троянската война. Наред с бойните действия в произведението се описва и животът на древните гърци. Творбата ни разкрива светогледа и ценностната система на ахейците. Един от интересните проблеми в “Илиада”, свързан с представите на древните гърци за света и човешкото битие, е отношението към смъртта. То се определя от митологичното съзнание, което мисли света като съвкупност от опозиционни двойки. В този смисъл смъртта за древните хора е противоположност на живота, нещо естествено, което те приемат като един от компонентите на човешкото битие, а не като фатално събитие.

В своето историческо развитие българската литература бележи много върхове — от Ботев, който разкрива вълненията на човека, посветил живота си на един народ и на една величава идея, през Вазов, описал житейската съдба на нацията, до модерните поети на двайсетте години на XX век, които въвеждат нови авангардни идеи в българската литература. С развитието си националната ни литература

Гео Милев се вписва в едно проблемно поле на българската литература, което чертае модернистичното виждане за света и човека. За него Антон Страшимиров казва, че е “от личностите, които се раждат веднъж на сто години”. Двете списания, които издава – “Везни” и “Пламък”.

„Руслан и Людмила“ е романтична поема изградена в духа на народната приказка. Великият киевски княз Светозар е устроил пир в чест на своята дъщеря Людмила. Трима кандидати претендират за ръката на красавицата – това са смелите рицари Руслан, Ратмир и Фарлаф, но Людмила избира Руслан. Князът одобрява избора на дъщеря си и тържеството се превръща в сватбено. Сладкогласният Баян обаче запява песен, която предсказва съдбата на двамата влюбени.