Образът на майката в Ботевата поема „Хайдути”

Образът на майката в Ботевата поема „Хайдути” е разкрит в разговора между нея и сина й. Сблъскват се волнолюбието на Чавдар, жадуващ за хайдушки подвиг, и болката на майката - изправена пред раздяла с едничкото си чедо. Тя страда за страшния и опасен път на сина си, но същевременно се гордее с избора му. Тя се раздира от нежелание и желание.

Световете на майката и сина в поемата "На прощаване"

Съдбата на лирическия герой в поемата „На прощаване” е неделима от личността на самия Ботев. Художествената и житейската правда в тази творба са тясно преплетени. Стихотворението е драматична изповед-послание на сина към майката в един от най-съдбоносните моменти от неговия живот, когато се готви да премине Дунав с въоръжена чета

Светът на родното и чуждото в поемата „На прощаване” на Христо Ботев

В поемата „На прощаване” Христо Ботев изповядва най-съкровените чувства на бунтовника-революционер от времето на националноосвободителните борби. Мъката по родния дом, омразата към поробителите, невъзможността да се живее пълноценно далече от родината, приемането на борбата като единствен път към свободата са типични състояния за всички борци за свобода.

Народ, Вяра, Бог, Отечество в поемата “Септември”

Поемата “Септември” осмисля по нов начин традиционните в българската поезия релации: “народ-бог-цар-отечество”, “варварство-цивилизация”, “народ-вяра-църква”, “отечество-човечество”, “ад-рай”, “бунт-власт-история”. Водеща във възрожденската лирика е темата за патриотичната интеграция на българите; “Септември” отразява кризата на чувството за национална самоличност, защото родината присъства като раздвоено понятие.

Темата за гнева на Ахил в поемата "Илиада"

„Илиада" на Омир е произведение от епохата на класическия гръцки епос. Поемата разказва за събития и случки от времето на Троянската война. Заслу­гата на Омир е в това, че е успял да пресъздаде мита за тях в художествена творба. Като се спира само на част от тези събития и случки, поетът успява да предаде драматизма на събитията и да разкрие характерите на героите, създавайки ярка и жива картина на цяла­та война. Началото на I песен извежда главна­та тема на поемата — гнева на Ахил, движеща сила в цялата творба: Пей за гнева на Ахила, сина Пелеев ,богиньо,

Посланията на Гео Милев в поемата “Септември” - за поета и гражданина

За поета и гражданина Гео Милев поемата “Септември” е връх в цялостното му ярко и разностранно творчество, както е и подвиг в неговата обществена биография. Трябва да споменем, че авторът е получил вдъхновение и е отразил едно драматично събитие от нашата нова история – Септемврийското въстание.

Посланията на Гео Милев в поемата “Септември”

За поета и гражданина Гео Милев поемата “Септември” е връх в цялостното му ярко и разностранно творчество, както е и подвиг в неговата обществена биография. Трябва да споменем, че авторът е получил вдъхновение и е отразил едно драматично събитие от нашата нова история – Септемврийското въстание през героично-трагичната 1923 година. И не бива да се прави какъвто и да било опит за отричането на тази вярна констатация, за подмяната й с някакви абстрактни и безсъдържателни “анализи”

„Дон Жуан“ – Героите на поемата като мяра за човешкото

В осма песен действащото лице, чиито преживявания и приключения се описвани най-подробно, е Дон Жуан. От друга страна обаче, само 37 от всичките 141 строфи показват събития, свързани с него. До него е друг англичанин, Джон Джонсън, който служи като обект за сравнение.

Оптимизъм и трагизъм в поемата “Септември”

Поемата “Септември” на Г. Милев е ярък пример за експресионистично произведение. Цялото творчество на поета се вписва в границите на българския експресионизъм, който се оформя като радикална опозиция срещу символизма. В експресионистичната литература най-съществената тема се явява тази за промяната. “Септември” е едно от най-уникалните произведения на българската литература,

Величието и трагизма в поемата “Септември”

Гео Милев се вписва в едно проблемно поле на българската литература, което чертае модернистичното виждане за света и човека. За него Антон Страшимиров казва, че е “от личностите, които се раждат веднъж на сто години”. Двете списания, които издава – “Везни” и “Пламък”.