Величието и трагизма в поемата “Септември”

Гео Милев се вписва в едно проблемно поле на българската литература, което чертае модернистичното виждане за света и човека. За него Антон Страшимиров казва, че е “от личностите, които се раждат веднъж на сто години”. Двете списания, които издава – “Везни” и “Пламък” – бележат два етапа в преориентацията на българската литература след войните. Гео Милев налага идеята, че поезията се нуждае от обновление. За него е характерен реформаторския дух, както е при Пенчо Славейков. Гео Милев е носител на нов тип естетическо съзнание.

“Песен за човека” – поема за вярата в доброто у човека (Интерпретативно съчинение)

Със стихотворението „Песен за човека" Никола Вапцаров завършва поетичния цикъл „Песни за човека" от първата си и оста­нала единствена издадена му приживе сти­хосбирка „Моторни песни". В поемата „Песен за чо­века" поетът проследява пътя, който извървява един престъпник и убиец, един тежко прегрешил човек, като се стреми да ни покаже вярата в доброто у човека. Представен е конфликтът между обществото и един обикновен човек в лицето на лирическия говорител, дръзнал да подаде ръка дори на престъпник.

Образът на везира в поемата "Изворът на белоногата"

"Изворът на Белоногата" най-хубавата поема на българската възрожденска литература. Персонажите, композицията и художествените средства са заимствани от българския фолклор и народни мотиви. Сюжетната основа също е позната любовта на двама млади, заплашена от външни обстоятелства и защитавана с цената на саможертвата.

Силата на любовта в поемата „Неразделни”

Големият майстор на поезията Пенчо Славейков е очарован от богатството на българската народна песен. Поетът черпи вдъхновение от нейните мотиви, които преработва по неповторим начин. В поемата „Неразделни” е възпята силата на вечната и непреходна любов.

„Песен за човека” - поема за вярата в човешкото у човека

Поемата „Песен за човека" от Никола Вапцаров е един лирико-драматичен разказ, в който се проследява дилемата „за" или „против" човека, „за" или „против" неговата предразположеност към доброто и злото. Защитата на човека е поета от лирическия говорител, който вярва в доброто и в съхраненото човешко у него.

„Песен за човека” - поема за прераждането и възкръсването на човешкото

Никола Вапцаров е поет от европейска и световна величина. Времето, в което живее (Втората световна война), го изправя пред съдбовен, екзистенциален избор. Вапцаров отстоява докрай принципната позиция на хуманната си природа, избрал защитата на човешкото дори с цената на най-скъпото - живота си.

Бунт и възмездие в поемата "Септември" на Гео Милев

Творчеството на Гео Милев се вписва в границите на българския експресионизъм, който се оформя като радикална опозиция срещу символизма. Активната в социален план личност на експресионистите предусеща социалната разруха и катаклизми и затова в експресионистичната литература

Войната и мирът в поемата

Поемата „Илиада" на Омир е част от културното наследство на цялото човечество. Тя никога не е преставала да бъде източник на познание, защото в нея художествено е отразен животът на древните гърци. Пред читателя ожи­вява техният бит, поминък, култура, обичаи и нрави.

Домът и пътят в поемата „На прощаване“ от Христо Ботев

Гениалният поет и революционер Христо Ботев създава един изключителен свят на характери, герои, картини и идеи. Особено място в него заема идеята за дома и пътя, намерила израз най-вече в поемата „На прощаване – в 1868“. Продиктувана от конкретен повод – подготовката на самия Ботев да премине с четата на Желю войвода Дунава

Романтическата поема

Новият дух, изразяван от байронизма, се реализира в жанра на романтическата поема. Традиционната поема, както е известно, се създава по подражание на древните: сюжет, показващ голямо национално изпитание, идеализиран епически герой