Светът на спомените срещу светът на настоящето – (Димчо Дебелянов – „Скрити вопли“ и „Помниш ли, помниш ли...“)

Димчо Дебелянов е поет с изострена чувствителност към заобикалящия го свят, която намира израз с помощта на художествените средства, похвати и лексикално богатство на символистичната поетика. Той влага много живот и искреност в някои от клишираните вече по негово време символно-метафорични образи и традиционни за символизма теми.

„Скритите вопли" на героя - „Да се завърнеш в бащината къща..." и „Помниш ли, помниш ли..."

Поезията на Димчо Дебелянов е поезия дълбоко изповедна, задушевна, нежно-лирична и духовно-изящна, родена от глъби¬ните на една „разнолика, нестройна душа". Основният тон в тази поезия е елегичен, приглушено скръбен и тъжен, породен от неудовлетвореността на лирическия субект от действителността, която не отговаря на неговия идеал.

Светът на спомените срещу светът на настоящето - „Скрити вопли" и „Помниш ли, помниш ли..."

Димчо Дебелянов е поет с изострена чувствителност към заобикалящия го свят, която намира израз с помощта на художествените средства, похвати и лексикално богатство на символистичната поетика. Той влага много живот и искреност в някои от клишираните вече по негово вре¬ме символно-метафорични образи и традиционни за символизма теми.

"Домът" и "пътят" в елегичното изживяване на мечтата спомен - "Помниш ли, помниш ли..."

В елегиите на Димчо Дебелянов индиви­дуалните, родовите и универсалните цен­ности се намират във взаимовръзка. От­правна точка е родовото чувство, изку­шаващо лирическия говорител да предп­риеме пътуване към сакралното простран­ство на дома. Неговото индивидуално би­тие го кара да търси универсалните цен­ности, вместо да се самозалъгва с мечтата за осъществимостта на срещата с близки­те на сърцето му хора. Става ясно, че дори и най-силният индивид мечтае за близост с "хората и мястото, които обича.

Анализ на Дебеляновото стихотворение „Помниш ли, помниш ли…“

 Дебеляновата елегия „Помниш ли, помниш ли…“ е публикувана през 1914г. в списание „Родно изкуство“. Едно от основните послания на творбата е представата за спомена и неговата съхранена връзка с миналото. Стихотворението няма заглавие и затова първият стих,

ТЕСТ. Никола Вапцаров – „Писмо“ („Ти помниш ли...“). Литература – 10 клас (Вариант 1)

1. Типичен за поезията на Никола Вапцаров похват в стихотворението „Писмо“ („Ти помниш ли...“) е: A) недоизказаността Б) многословността B) диалогичността Г) метафоричността 2. За стихотворението „Писмо“ („Ти помниш ли...“) НЕ е характерен: A) пътят на човека от отчаянието до вярата Б) мотивът за бленуваната среща с майката B) контрастът между картините на миналото

Споменът - сън в "Помниш ли, помниш ли..."

Който е влизал в родния дом на Дим­чо Дебелянов в Копривщица, скътан зад високия зид сред зеления покой, ще може осезаемо да си представи разо­чарованието на младия човек от не-гостоприемството на големия град, а и на живота изобщо. Тази лична дра­ма е трайна тема в поезията на Де­белянов. Но тя далеч не е строга автобиографичност, а стон на роман­тична душа, разочарована, измъчена, съкрушена и Въпреки това съхранила копнежа по добро, красота и топлина. В тази елегия лирическият субект живее единствено с виденията на детството.

Скрити вопли”, „Помниш ли...” - скръбните вопли на Дебеляновата душа

Тъгата обгръща Димчо Дебелянов в мигове на изповед. Всяка негова поетична творба е отново преживян спомен, който придобива „плът" чрез приглушения стон на мъката и радостта, слели се в едно и изтръгнали се като скрит вопъл на сърцето.

Помниш ли, помниш ли тихия двор… - Димчо Дебелянов

Помниш ли, помниш ли тихия двор,     тихия дом в белоцветните вишни? —     Ах, не проблясвайте в моя затвор,     жалби далечни и спомени лишни —     аз съм заключеник в мрачен затвор,     жалби далечни и спомени лишни,