Темата за човешкия устрем към свободата, за жизнената необходимост от нея може да бъде интерпретирана не само в контекста на национален героизъм и саможертвено поведение. Тя може да бъде разглеждана и като подсъзнателна потребност на човешкия дух, като бягство от патриархалните предразсъдъци, от социалните условности или от моралните забрани. В „Крадецът на праскови" Емилиян Станев прави успешен художествен опит да докаже човешката потребност от свобода и волност на