След като е представил индивидуалните портрети на някои от героите си в I глава, във II глава Вазов използва „съня“ на хъшовете, за да им направи групов портрет, да синтезира смисъла на техния емигрантски живот в контекста на настоящето и в перспективите на бъдещето. Образите на хъшовете са въведени с три синекдохи:
Романът „Под игото“ е замислен като битово-исторически роман, като носталгично завръщане към още неугасналата жарава на спомените от близкото за Вазов и за съвременниците му минало. С многопластовото изображение на обществения и духовен живот на българина от последното десетилетие преди Освобождението и с опита да проникне в причинно-следствената връзка на събитията и на
Преди близо четвърт век, когато се появява първото издание на романа „Железният светилник" (1952 ) , още не са били отшумели споровете около Димитър Димов. Но за разлика от „Тютюн", произведението на Талев има далеч по - щастлива съдба. Още с появата си критиката го акламира горещо, отзивите са възторжени и категорични, характеризира го като „епопея на народния живот".
Преди близо четвърт век, когато се появява първото издание на романа „Железният светилник" (1952 ) , още не са били отшумели споровете около Димитър Димов. Но за разлика от „Тютюн", произведението на Талев има далеч по - щастлива съдба. Още с появата си критиката го акламира горещо, отзивите са възторжени и категорични, характеризира го като „епопея на народния живот". От този момент нататък литературната критика държи на постоянен отчет всичко, което се появява под перото на писателя. А то наистина не е никак малко.
На двадесет и две години Яворов е вече поет - вълшебник: неговото слово е богато надарено с музикално - мелодични и изобразителни възможности. Творецът на „Градушка" е не само вдъхновен поет, но и майстор - художник. Четейки изображението на бурята в поемата, ние се удивляваме не само на звуковата изразителност,
На двадесет и две години Яворов е вече поет - вълшебник: неговото слово е богато надарено с музикално-мелодични и изобразителни възможности. Творецът на „Градушка" е не само вдъхновен поет, но и майстор - художник. Четейки изображението на бурята в поемата, ние се удивляваме не само на звуковата изразителност, но и на точния, драматично - контрастен стих: