Поезията на Елисавета Багряна е ярко художествено въплъщение на порасналото самосъзнание и самочувствие на личността, характеризиращо 20-те години на XX век. Проникновено и вълнуващо поетесата разкрива образа на „вечната и свята" българска жена, която не приема тесните рамки на еснафския домашен бит.

В поезията на Елисавета Багряна потомствени­ят родов корен е духовна стойност на лирическите образи на „Вечната и святата”, на женското начало в българската поезия през 20-те години на XX век. Младостта на духа, като вечен полет на творческото въображение, създава вътрешната метафорична същност на образите и внушенията. Кипналата ка­то вино трескава метежност

Името на известната българска поетеса Елисавета Багряна поражда у всеки асоциации за волност и стихийност, за неудържими пориви на кръвта и опиянения от полета над пространствата. Тя става един от символите на духовното и социалното разкрепостяване на жената. Символ на бунта срещу ограниченията на семейния бит и традицията. Тя също допринася изключително много

Стихотворението „Потомка" е публикувано в стихосбирката на Елисавета Багряна „Вечната и святата". В него поетесата възвеличава женската сила във върховите моменти на духовни изпитания, подготвени от миналото:

Стихотворението „Потомка" от Елисавета Багряна въвежда читателя в съкровения свят на жената - „вечна", защото пренася във времето родовите ценности, трайни и вечни като родната земя, и „свята", защото с любовта и с непокорството на духа си обновява живота.

Проблемите за духовната младост на човека, неподвластна на физическите закони, за силата на родовите корени, неизбежно отвеждащи и до обичта към всичко човешко, са общозначими.

(Сравнителен анализ на стихотворенията „Потомка" и „Жена") Българският читател е привикнал да търси типично женското обаяние в образите, създадени от Вазов, Славейков и Йовков. Но поетичните творби на Елисавета Багряна и Блага Димитрова създават истинския, неподправен образ на жената изобщо, а не на типично българското у нея.

Стихотворението на Елисавета Багряна „Потомка” (1925) е включено в първата стихосбирка на поетесата - „Вечната и святата” - книга, с която тя заявява едно ново присъствие в българската литература. 

1. Кое е истинското име на Елисавета Багряна? А) Елисавета Белчева; Б) Мара Белчева; В) Лора Каравелова; Г) Екатерина Ненчева. 2. Стихотворението „Потомка“ е публикувано за пръв път през: А) 1927 г. в сп. „Златорог“; Б) 1925 г. в сп. „Съвременник“; В) 1925г. в сп. “ Златорог“; Г) 1927 г. в сп. „Съвременник“. 3. Стихотворението „Потомка“ е включено в цикъла:

1. Коя е най-популярната книга на Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Белчева), издадена през 1927 г.? А) „Лунни петна“; Б) „Вечната и святата“; В) „Светлосенки“; Г) „Как“. 2. Стихотворението „Потомка“ е посветено на Маня Милетич, дъщеря на проф. Любомир Милетич. Какви внушения за жената са направени в лирическия текст? Посочете неточния отговор: А) подчертана е