Характерно за художествения почерк на Йовков е да се вглежда не толкова в социалните предпоставки, определящи една или друга случка в живота на героите му, колкото да търси чисто човешките и нравствени мотиви за събитието или за поведението на героя.

Действително преживяното е в основата на Йовковото творчество. След като прочита във вестникарските хроники за появилата се в Казанлъшко бяла лястовица, писателят написва един от своите най-хубави разкази - „По жицата”. Човешката мъка, хуманизмът и състраданието са водещи мотиви в сюжетното действие на творбата.

Разказите на Йордан Йовков са непресъхващ извор на мъдрост и светлина за човешката душа. Проникнал в тайните на битието, писателят разтваря пред читателя нови страници от познанието за човека. Творбите му ни въвеждат в един свят от неповторими образи и преживявания, доказващи силата на вярата, надеждата и любовта в човешките взаимоотношения.

Един от най-популярните разкази, съдържащ христоматийни истини  за душевността на българина и общочовешките нравствени ценности, е “По жицата” на Йовков. Проницателност, състрадание, бащина обич, копнеж по щастлив живот, привързаност между хората, доброта и благородство –всички тези черти са присъщи на Йовковите герои от разказа.

Думите на Моканина: „Бяла лястовичка... Има ли я?", от Йовковия разказ „По жицата" разкриват зародилата се в сърцето му надежда, че ще има лек за болката на Гунчо и семейството му. Кратки по своето съдържание, двете въпросителни изречения носят и колебанието, обхванало човешката душа, и желанието да съществува някакво чудо, което да възстанови нарушената хармония в света.

Йордан Йовков е разказвач – мъдрец. В неговия художествен свят на доброто и красотата героите непрекъснато търсят смисъла на човешкия живот, на битието. Те често грешат, като всеки земен, но след това страдат, осъзнават своето падение и чрез сълзите или усмивката показват, че мъката ги е направила вече по-благородни, нравствено извисени.

„По жицата” е разказ за човешкото страдание и състрадание, за спотаената болка и съпричастието към нея. Авторът внушава идеята, че няма по-благородна постъпка от тази да се помогне на човек, изпаднал в беда, да се прояви разбиране и съчувствие към неговите страдания, да му се вдъхне вяра и надежда.

Йовковите произведения са дълбоки нравствени послания към читателя. Те утвърждават вярата в хуманното. В разказа „По жицата” има много мъка, но и една светла надежда в доброто. Неговата нравствена светлина е определяща при изграждане образите на Гунчо и Моканина. Бедността и страданието на Гунчо го извисяват.

В своя разказ „По жицата” Йордан Йов­ков пресъздава мотива за човешкото страда­ние чрез съдбата на Гунчо и неговото семейс­тво. Именно мъката и страданието са причината тези хора да тръгнат по безкрай­ните добруджански пътища, водени от на­деждата да намерят бялата лястовичка, която ще излекува болната им дъщеря.

Лястовичката и змията са често срещани образи-символи в митологичните и религиозни представи на много народи, в техните приказки, песни и предания. Според българските народни вярвания, змията е символ на земното, на *хтоничното  начало и отношението към нея е твърде противоречиво и двойствено.