Йордан Йовков е всепризнат български писател, чиито творби описват душевната същност на хората.Изумително е как в кратък текст той съумява да разкрие толкова много общочовешки истини. Йовковите послания в "По жицата" отново са свързани с душевната същност на хората. Разказвайки чрез голямо художествено майсторство за съдбата на едно изстрадало семейство и за моралната подкрепа, оказана му в труден момент от непознат селянин, авторът показва необходимостта от надежда, вяра и
Прочетете текста и отговорете на въпросите 1. – 4. В този миг на духовно възвисяващо състрадание човекът с името на пророка Петър наистина „е видял“ с вътрешните си сетива „бялата лястовичка“ – за него вече символ на божествената любов и милосърдие. Защото заедно с образа на светлината – знак за начало на нов живот, у него се ражда просветлението, източник на вяра в доброто. И сякаш осенен от вярата, мъдрецът повтаря девет пъти миналите и бъдещи изявителни форми на глагола „да видя“, като
Прочетете текста и отговорете на въпросите 1. – 4. Йордан Йовков е писател сърцевед и хуманист. Проникновен психолог и вещ разказвач, той е един от тримата майстори на разказа заедно с Елин Пелин и Иван Вазов. Мисълта му „Винаги съм наклонен да вярвам в доброто у човека“ е най-синтезираното и най-точно определение на неговия творчески натюрел. Творецът Йовков търси морално-етичните измерения на живота – нравствено извисяващото и облагородяващото. Главното за него не е събитието, а човекът. С
„По жицата” е разказ за човешкото страдание и състрадание, за нещастието на човека и милосърдието, за злото и доброто в живота. Йордан Йовков навлиза в най-дълбоките пластове на човешката душа, като разкрива сложни душевни преживявания и вълнения. Още в самото начало на творбата Йовков ни прави съпричастни със страданието на Гунчовото семейство. Чрез художествени детайли писателят разкрива мъчителното душевно състояние на своя герой, породено от „някаква беда", както преценява
„По жицата" е разказ за човешкото страдание и състрадание, за нещастието на човека и милосърдието, за злото и доброто в живота. Йордан Йовков навлиза в най-дълбоките пластове на човешката душа, като разкрива сложни душевни преживявания и вълнения. Още в самото начало на творбата Йовков ни прави съпричастни със страданието на Гунчовото семейство. Чрез художествени детайли писателят разкрива мъчителното душевно състояние на своя герой, породено от „някаква беда", както преценява
В разказа “По жицата” Йордан Йовков е дал израз на някои от най-светлите християнски добродетели - любов към ближния, милост, доброта. Чрез образите на няколко обикновени хора от народа - Моканина, Гунчо, жена му и болната им дъщеря - авторът внушава идеята за дълбокото родство между хората с щедри сърца, за близостта между всички онези благородни души, които се свързват помежду си по невидимите мостове на добротворството. Верен на творческото си кредо да ни покаже "не какво и как се
Героите на Йовков се отличават с богата душевност, нравствена устойчивост и обич към ближния, което им помага въпреки изпитанията да намират верния път в живота. Всеки един от тях извървява по различен начин своя отрязък от него, но рано или късно авторът извежда всички свои герои на пътя към доброто, възвишеното и красивото в живота. В неговото творчество „пътят”, като един от съществените и основни елементи на художественото пространство, се спряга не само като географско, но и като естетическо
В една от малкото си пестеливи изповеди пред проф. Спиридон Казанджиев Йовков разкрива предисторията на разказа „По жицата". Веднъж, при редовния преглед на хрониката в утринния вестник, той прочита, че някъде из Казанлъшко се появила носеща изцеление според поверието бяла лястовичка и че хората от селата в оня край се втурвали да я търсят. Вместо китната Розова долина обаче, в съзнанието му изплува безводната полска шир на Добруджа и познатите му бедни каруци на странстващите
Йордан Йовков установява непреходни ценности в своите творби. Състрадателността, щедростта и добротата на героите са в основата на всяко негово произведение. Разказът „По жицата“ е емблематичен за творчеството на автора, защото изразява отношението му към човека и добродетелите, които трябва да притежава. С оглед житейското изпитание героят от разказа е принуден да пренебрегне личните си принципи, да изневери на ценностите си, ако това би облекчило чуждата мъка. Затова Моканина изрича
В своя разказ „По жицата“ Йордан Йовков пресъздава мотива за необхватното човешко страдание чрез съдбата на Гунчо и неговото семейство. Именно мъката, страданието и безсилието пред коварната болест са причина тези хора да тръгнат по безкрайните добруджански пътища, водени от една надежда – да намерят бялата лястовичка. В търсене на легендарната птица изстрадалите родители се срещат с Моканина – човек отзивчив и с благородно сърце. При срещата си с Гунчовото семейство добруджанският