ТЕСТ. „По жицата“ – Вариант 2

1. Думите: „Ще я видите, чедо, ще я видите...!“, са на: A) Гунчо Б) Моканина B) Стоеница Г) майката 2. Кой мотив НЕ е разгърнат в „По жицата“? A) за пътя Б) за вярата B) за образованието Г) за надеждата

„По жицата“ – Изборът между истината и благородната лъжа

ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ „По жицата“ е една от представителните за Йовковото творчество творби. Писателят я създава, след като прочита в една вестникарска хроника, че някъде в Казанлъшко се появила бяла лястовица и хората вярвали, че тя има целебна и чудотворна сила. Впечатлен и развълнуван от прочетеното, Йовков го свързва със спомените си за безкрайните пътища

„По жицата“ – Разказ за страданието, съпричастието и надеждата

В разказа „По жицата“ на преден план излиза проблемът за страданието, вложен в образа на Гунчо и неговото семейство, тръгнало из голямата равнина да търси изцеление. Този проблем е художествено обобщен във финалната реплика на Моканина: „Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!“.

„По жицата“ – Разказ за страданието, състраданието и надеждата

„По жицата“ е разказ за споделената мъка, за съпричастието, за потребността на човека от разбиране и топлота. В тази вълнуваща творба Йордан Йовков разкрива своето убеждение, че бедите и страданията са част от човешкия живот, но те се понасят по-леко, когато са съпътствани от добротата, състраданието, вярата и надеждата.

„По жицата“ – Страшната истина и благородната лъжа

1. СЮЖЕТЪТ И КОМПОЗИЦИЯТА: Съдържанието на разказа е лесно за възприемане и запомняне. Двама непознати мъже се срещат насред полето. Гунчо (беден селянин) се отбива при Петър Моканина (овчар), за да го попита къде се намира село Манджилари. Между тях се завързва разговор (Гунчо описва бедняшкия си живот;

По жицата - Йордан Йовков

Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. Затуй той се и ядоса на кучетата, нахока ги и пак погледна селянина по червения елек се познаваше,