1. Двойно -НН- при прилагателните имена се получава при изпадането на звука - Е – от наставката – ЕН от мъжки род във формите за женски и среден род. Например: машиНЕН, машиННа, машиННо; цеНЕН, цеННа, цеННо; закоНЕН, закоННа, закоННо. 2. Двойно – ТТ- при членуване се появява при съществителни от женски род, които завършват на - Т, когато се членуват с определителен член – ТА. Например:
В корена на думите неударените гласни винаги се пишат така, както се чуват и изписват, когато са под ударение. Например: мъжът (мъж); кожух (кожа); пътешествие (път). Мекият звук о се пише като йо в началото на думата и след гласна, а като ьо след съгласна. Например: Йордан Йовков, Панайот, но Кольо, миньор. Съществителните имена от женски род, завършващи на -ая, -ея и -ия
Съществителните собствени имена винаги се пишат с главна буква. Първата дума на съставните собствени съществителни започва с главна буква. Останалите съставни думи на съществителното се пишат с главна буква, ако те са собствени, и с малка
При степенуване на качествени прилагателни се пише съединителна чертица: по- висок, по-умен, най-умен. Относителните прилагателни не се степенуват. Могат да се степенуват само ако са употребени с преносното си значение: по-желязна воля, най- желязна воля, употребени в смисъла на твърд, упорит
I. Отрицателна частица НЕ. 1. Отрицателната частица "не" се пише винаги отделно от глагола: не може, не знае, не идва. Когато глаголът назовава действие, което е непълноценно, отрицателната частица се пише слято: недочува, недовижда, недообмисля.
Личното местоимение за 3 л., ед. ч. от мъжки род ТОЙ се пише с Й. Кратките винителни и дателни форми на личните местоимения се изговарят слято с глаголите, но се пишат отделно от тях: казах му, повиках ги, срещнах я, съобщих ѝ. Кратката дателна форма за 3 л., ед. ч. от женски род
Наречията за начин и някои наречия за време и място могат да се степенуват, като между тях и частиците за степенуване се пише съединителна чертица: зле, по-зле, най-зле; зловещо, по-зловещо, най-зловещо; рано, по-рано, най-рано; горе, по-горе, най-горе.
За всеки книжовен език са характерни правописни норми. Правописът е система от правила, които осигуряват еднообразно изписване на думите и по този начин осигуряват правилното възприемане на писмената реч. Правописните норми обхващат и употребата на главни и малки букви, правилата за изписването на сложни думи, за пренасянето на части от думата на нов ред и съкращаване на думи.
Драги седмокласници, правописът и пунктуацията са едни от важните елементи на една писмена работа – особено ако желаете да получите по-висока оценка. Овладяването на тези правила е задължително да стане в прогимназиалния курс, когато се развива чувството към правоговора и правописа.