Съществителните собствени имена винаги се пишат с главна буква. Първата дума на съставните собствени съществителни започва с главна буква. Останалите съставни думи на съществителното се пишат с главна буква, ако те са собствени, и с малка

При степенуване на качествени прилагателни се пише съединителна чертица: по- висок, по-умен, най-умен. Относителните прилагателни не се степенуват. Могат да се степенуват само ако са употребени с преносното си значение: по-желязна воля, най- желязна воля, употребени в смисъла на твърд, упорит

I. Отрицателна частица НЕ. 1. Отрицателната частица "не" се пише винаги отделно от глагола: не може, не знае, не идва. Когато глаголът назовава действие, което е непълноценно, отрицателната частица се пише слято: недочува, недовижда, недообмисля.

Сложните съществителни имена се пишат по три начина: слято, полуслято и разделено. Слято се пишат съществителни имена, които съдържат и главна, и подчинена основа, едната част е пояснение на другата.

Личното местоимение за 3 л., ед. ч. от мъжки род ТОЙ се пише с Й. Кратките винителни и дателни форми на личните местоимения се изговарят слято с глаголите, но се пишат отделно от тях: казах му, повиках ги, срещнах я, съобщих ѝ. Кратката дателна форма за 3 л., ед. ч. от женски род

Отрицателната частица НЕ, въпросителната частица ЛИ и частицата за образуване на бъдеще време ЩЕ се пишат отделно от глаголите: не ходя, ще ходя, ходя ли. Глаголите от първо и второ спрежение (с основна гласна Е и И) в 1 л., ед. ч. имат окончания А или Я, а не М, например:

Наречията за начин и някои наречия за време и място могат да се степенуват, като между тях и частиците за степенуване се пише съединителна чертица: зле, по-зле, най-зле; зловещо, по-зловещо, най-зловещо; рано, по-рано, най-рано; горе, по-горе, най-горе.

Правописни правила 1.нн-н? нен(м.р., ед.ч.)=> -нн 2.правопис на ъ/а в крайна неударена сричка(рекъл-рекла; казал-казала) 3.ър/ръ; ъл/лъ(подвижно ъ) – (върба-Връбница) 4.от чужди думи, завършващи на –ея, -ия се образуват прил.имена на –ален(идея-идеален)

1. Съществителни имена: 1.1. Слято писане: Слято се пишат сложни съществителни, при които втората основа е главна, а първата я пояснява: напр: ветропоказател, градоначалник.  1.2. Полуслято писане : Полуслято се пишат съществителните, при които първата основа е главна, а втората я пояснява. Проверка можем да направим, членувайки сложното съществително – членува се втората основа: напр: генерал-майорът, министър-председателят. Полуслято се пишат и съществителни със съчинителна връзка между двете основи: 

За всеки книжовен език са характерни правописни норми. Правописът е система от правила, които осигуряват еднообразно изписване на думите и по този начин осигуряват правилното възприемане на писмената реч. Правописните норми обхващат и употребата на главни и малки букви, правилата за изписването на сложни думи, за пренасянето на части от думата на нов ред и съкращаване на думи.