Свидетел на грозна обществена действителност, Вазов търси нови художествени образи, контрастни по естетическо въздействие, с които да изрази човешкото си и личностно несъгласие с безнравствеността на времето.

В творчеството на Елин Пелин българското село е синтетичен образ, обединяващ различните естетически лица на човешкия свят – идиличното, трагичното и комичното. Той е изграден чрез синхрона на две противоположни гледни точки върху селската битност – социално-критическата и романтико-естетическата. Те обуславят двата основни типа герои в неговите разкази – социални персонажи, разкрити в конфликт с властващото безправие, и романтични чудаци, пребиваващи в света на приказните фантазии и нестандартни творчески начинания.

Хектор е един от най-прекрасните образи в поемата ”Илиада”. За него Омир използва епитетите “лъчезарен” и “велик”. Никъде другаде у Омир не може да се открие такова нравствено извисяване, както в душата и характера на този герой. Епическият поет живее и твори на троянска земя. Троянската старина му е не по-малко скъпа от ахейската. Добродетелите, които притежава Хектор показват прекрасното в него. Но връх на всички е чувството за обществен дълг. Дългът към родината е най-важното нещо за Хек­тор. Той го осъзнава като висше задължение, което тряб­ва да изпълни дори с цената на живота си.

Героят на Троя - Хектор е един от най-обаятелните образи в поемата „Илиада” . Той е дело на Омировото хуманно въображение. В никой друг Омир не може да открие такова нравствено извисяване, както в душата и характера на великия троянец.  Авторът показва всичко прекрасно у храбрия Хектор. Добродетелите, с които го описва са много. Освен това, троянецът притежава огромно чувство за обществен дълг. Хектор е най-силната опора на всички троянци по време на военните действия. Защитникът на Троя се издига като голям патриот в историята на Древна Гърция.