I. Определяме гледната точка – разказва Главатарят (аз-разказ) II. Определяме глаголното време – минало свършено и минало несвършено време III. Определяме епизодите, на които Главатарят НЕ Е СВИДЕТЕЛ и НЕ МОЖЕ ДА РАЗКАЖЕ: 1. Началото на приказката – вълшебната красавица и забогатяването на бащата 2. Бащата построява сарай и решава да сподели богатствата
Тази вечер е представлението на „Многострадална Геновева”, което обществото в Бяла черква очаква с нетърпение. Причината за това е, че непознатата драма за повечето млади е възпитавала вкуса на цяло едно поколение преди тридесет години. Всички са отдадени на подготовката за театралното събитие: богатите госпожи редят премените си, а бедните – продават прежда, за да си купят билет.
Минаха две седмици, а Македонски беше изчезнал без да се обади. Аз съществувах, благодарение на неговото милосърдие и изведнъж бях останал гладен и без средства. Заедно с Хаджият и Попчето ядохме два-три дни на вяра у Странджата, но той изведнъж се разболя и ние останахме гладни. Огънят, където къкреше бобът угасна, съдовете и чашите стояха немити и дебел пласт прах ги покриваше. Шумната и многолюдна кръчма стана пуста. Хаджият тръгна да търси пари от някой богаташ. Замина и не се върна.
Край чист поток в гората каца жаден гълъб. Отгоре във водата пада мравка и започва да с бори, за да не се удави. Гълъбът вижда какво се случва и решава да помогне. Хвърля стрък трева по който мравката доплува до сушата и се спасява.
Казвам се Бръчков. Произхождам от заможно семейство. Причината за да дойда тук в Браила бе, че ми омръзна егоистичното, тихо и сигурно съществувание в магазията на баща ми. Искам да вкуся от сладостта на неизвестното и новото.Тъй като съм още млад - само на 20 години, един ден тайно реших да се кача на парахода и ето ме тук в Румъния. При слизането си от парахода , първият човек, който съвсем случайно съзрях бе един хъш. Той бе висок,с дребно и надупчено от шарка лице. Запознахме се. Това беше Македонски. Той ме заведе в кръчмата на Странджата.
На един сиромах му се родило дете. Щастливият баща решил да намери най-справедливия човек на света за кръстник. Тръгнал да го търси по света. На един кръстопът срещнал белобрад старец. След кратък разговор, разбрал, че това е Господ.
Високо над града се издига красива златна статуя на Щастливия принц. За очи има два ярки сапфира, а на дръжката на меча му - червен рубин. Хората от града му се възхищават. Една майка го сравнява с детето си, а децата от сиропиталището го оприличават на ангел. Той е живял в дворец, където не е познавал нещастието, но когато е починал най-после е видял страданията на хората. Един ден при принца долита едно лястовиче. Статуята разказва историята си на птичето. И го моли да помогне на бедните хора, защото той не може.
В Китай идват пътешественици от цял свят. Всички те се любуват на града, на палата и на градината, ала най-хубавото от всичко, те смятат, че е песента на славея. И щом се върнат по родните си места поети и пътешественици разказват за столицата, за градината, но най-отгоре поставят славея. Книгите им стигат и до императора, а именно от тях той разбира, че в неговата държава има прословут певец - славей, който дори не познава.
На една улица живее Човек, който никога не лъже. Къщата му е малка, боядисана в зелено, и в нея живее сам. В двора има череша, която цъфти с бели цветове и единствената в квартала остава непокътната докато зрее.
От много години Рада живее под един покрив с Хаджи Ровоама, която я е осиновила от дете, затова я наричат Рада Госпожина. Израснала е без бащина любов и без майчина грижа. Изпращат я в метоха за послушница, за да се подготви за монахиня. Обличат я в черни дрехи. Там Рада преподава в девическото училище на децата от първи клас.