I.    Определяме гледната точка – разказва Главатарят (аз-разказ) II. Определяме глаголното време – минало свършено и минало несвършено време III. Определяме епизодите, на които Главатарят НЕ Е СВИДЕТЕЛ и НЕ МОЖЕ ДА РАЗКАЖЕ: 1. Началото на приказката – вълшебната красавица и забогатяването на бащата 2. Бащата построява сарай и решава да сподели богатствата

  В романа „Под игото“ наред с разнообразните картини, пресъздаващи патриархалния семеен бит, превъзмогването на робския страх, революционното въодушевление на родолюбивите българи в навечерието на Априлското въстание, Иван Вазов разкрива и надеждите за освобождението на България, които народът ни възлага на Русия. Още в първите страници на романа думите на чорбаджи

Тази вечер е представлението на „Многострадална Геновева”, което обществото в Бяла черква очаква с нетърпение. Причината за това е, че непознатата драма за повечето млади е възпитавала вкуса на цяло едно поколение преди тридесет години. Всички са отдадени на подготовката за театралното събитие: богатите госпожи редят премените си, а бедните – продават прежда, за да си купят билет.

Минаха две седмици, а Македонски беше изчезнал без да се обади. Аз съществувах, благодарение на неговото милосърдие и изведнъж бях останал гладен и без средства. Заедно с Хаджият и Попчето ядохме два-три дни на вяра у Странджата, но той изведнъж се разболя и ние останахме гладни. Огънят, където къкреше бобът угасна, съдовете и чашите стояха немити и дебел пласт прах ги покриваше. Шумната и многолюдна кръчма стана пуста. Хаджият тръгна да търси пари от някой богаташ. Замина и не се върна.

Край чист поток в гората каца жаден гълъб. Отгоре във водата пада мравка и започва да с бори, за да не се удави. Гълъбът вижда какво се случва и решава да помогне. Хвърля стрък трева по който мравката доплува до сушата и се спасява.

Казвам се Бръчков. Произхождам от заможно семейство. Причината за да дойда тук в Браила бе, че ми омръзна егоистичното, тихо и сигурно съществувание в магазията на баща ми. Искам да вкуся от сладостта на неизвестното и новото.Тъй като съм още млад - само на 20 години, един ден тайно реших да се кача на парахода и ето ме тук в Румъния. При слизането си от парахода , първият човек, който съвсем случайно съзрях бе един хъш. Той бе висок,с дребно и надупчено от шарка лице.  Запознахме се. Това беше Македонски. Той ме заведе в кръчмата на Странджата.

На един сиромах му се родило дете. Щастливият баща решил да намери най-справедливия човек на света за кръстник. Тръгнал да го търси по света. На един кръстопът срещнал белобрад старец. След кратък разговор, разбрал, че това е Господ.

В Китай идват пътешественици от цял свят. Всички те се любуват на града, на палата и на градината, ала най-хубавото от всичко, те смятат, че е песента на славея. И щом се върнат в родината си и поети, и пътешественици разказват за столицата, за градината, но най-отгоре поставят славея. Книгите им стигат и до императора, а именно от тях той разбира, че в неговата държава има прословут певец - славей, но дори не го познава. Тогава той повиква първия си съветник, който също не познава славея.

Високо над града се издига красива златна статуя на Щастливия принц. За очи има два ярки сапфира, а на дръжката на меча му - червен рубин. Хората от града му се възхищават. Една майка го сравнява с детето си, а децата от сиропиталището го оприличават на ангел. Той е живял в дворец, където не е познавал нещастието, но когато е починал най-после е видял страданията на хората. Един ден при принца долита едно лястовиче. Статуята разказва историята си на птичето. И го моли да помогне на бедните хора, защото той не може.

На една улица живее Човек, който никога не лъже. Къщата му е малка, боядисана в зелено, и в нея живее сам. В двора има череша, която цъфти с бели цветове и единствената в квартала остава непокътната докато зрее.