Приказката „Златното момиче“ следва модела на фолклорните вълшебни приказки. Започва с обичайния израз „Живели едно време мъж и жена“, който подсказва, че историята е измислена, че това, за което ще се разказва, не може да случи в днешно време. В началото на приказката е представено едно щастливо семейство, в което царят обич и разбирателство.

Дали е било или не е било — ходжата знае, той да ни каже! Пък и приказката да е измислена, добре е намислена; с нея нощта се скъсява, умората отминава и грижата се забравя.     Та, казват-разказват, че един човек имал щерка, ама каква? Косите й — златна свила — до петите се свличали

ВРЕМЕТО в приказката „Тримата братя и златната ябълка", както и в повечето вълшебни приказки, не е точно определено, а условно. Не са отбелязани точните години, в които се развива действието. Приказката започва по обичайния начин: „Имало едно време..." След това е споменато, че „всяка година" ябълковото

Конфликтът в „Приказка за стъблата“ има две измерения. В основата на всичко е изначалният конфликт между плебеите и патрициите, между тези, които са заграбили всички житейски блага, и обречените да мизерстват и слугуват. Този конфликт е характерен за епическия героичен модел и обикновено се разразява в пряк двубой между представителите на „нашата“ и „чуждата“ общност, в който

В „Приказка за стълбата” Христо Смирненски поставя проблема за промя­ната, довела до деградация на човешката личност. Той е интерпретиран чрез при­казния мотив за Дявола, който застава на пътя на човека, за да го изкуши със срам­на сделка между доброто и злото, които невидимо живеят у всеки човек.

„Неволята“ е битова приказка, която засяга темите за труда и отношенията в семейството, за придобитите чрез правилно възпитание и мъдри напътствия способности на човека. Герои в приказката са двама братя, които изпълняват заръката на баща си да отидат без него за дърва в гората и ако срещнат трудност – да извикат Неволята.

Характерният за притчата начин за въздействие е да внуши някаква нравствена поука чрез иносказателно тълкуване на едно условно, но претендиращо за абсолютна достоверност събитие. В усилието да разбере алегоричния смисъл на иносказанието читателят всъщност осъзнава поуката, която после пренася в собствения си живот. Именно тази особеност на притчата изисква образът

Френският писател Шарл Перо е роден в Париж през 1628г. Автор е на много приказки, най-известните сред които са „Спящата красавица", „Синята брада", „Котаракът в чизми", „Пепеляшка" и др. Любопитното е, че едва на 55 години се отдава на литературно творчество, като черпи идеите си направо от „извора", от народното творчество. Богатството на народните приказки привлича писателя с разнообразието на сюжети и образи, с вложения народен опит и мъдрост, с живия си и изразителен език, с богатото си идейно съдържание, с тънкия см хумор.

В търсене на магическия меч, Руслан попада в едно поле, където се сблъсква с огромна омагьосана глава, която му разказва следната история. Някога Главата е била безстрашен юнак като Руслан, но за зла съдба тя е имала по-малък брат, съперник и злодей, наречен Черномор. Бил дребен той, джудже с дълга брада, която го правила силен. Завиждал на брат си за високия му ръст, нищо че бил прост.

Приказката „Гъсарката на кладенеца“ е доказателство затова, как съзнанието на читателя не може да бъде заблудено от чудновати истории. Тя ни подсказва какво трябва да търсим в един развлекателен сюжет, докато се забавляваме с него, и да разберем, че героите могат да са облечени в грозни одежди или да бъдат обкичени с царски блясък, могат да живеят в малки колиби или в царски дворци и палати, но по един и същ начин се радват, обичат и страдат, допускат грешки, невинаги различават истината от лъжата, стойностното от фалшивото в живота.