Битовите приказки черпят съдържанието си от реалната действителност, от социалните и битовите отношения между хората. В тях преобладава реалистичният елемент поради отразените реалистични картини от живота. Това е лесно обяснимо, тъй като в тях обикновено се разказват случаи из всекидневното битие на народа, добре познато на всички - и на разказвача, и на читателите.

Приказките за животни се отличават с интригуващи динамични сюжети и със силно поучително начало, което се проявява в изобличаването на негативните качества и постъпки. Един от най-популярните персонажи в тези творби е лисицата, която влиза в интересни взаимоотношения с останалите животни и с човека.

Думата мит (mythos) е от гръцки произход и означава „слово“, тоест разказан в устна форма сюжет. В него преобладават древни представи за света, близки до невероятното и измисленото. Митовете, според Херодот*, са твърде нереални като

Вълшебните приказки въвеждат своите слушатели и читатели в света на красивото и невероятното, в който времето е неопределено. То съответства на всеки миг от раз-казването на приказката. Действието се развива обикновено в битовата среда на семейството. Героите на приказката са определени като членове на малкия домашен семеен кръг - майка, баща, синове, дъщери. С разгръщането на сюжета действието напуска битовата среда на семейството и дома, насочва се към нови земи и светове.

Живеели някога един мъж и една жена. Те прекарвали дните си много сговорно и се радвали на двете си дечица — момче и момиче. Момчето се казвало Иванчо, а момиченцето — Марийка. Кротки били дечицата и много послушни, затуй родителите ги гледали като писани яйца. Но за нещастие жената се разболяла от тежка болест, гътнала се и умряла. Мъжът овдовял, а дечицата останали сирачета.

Приказките за животни са едни от най-старите. Чрез наблюденията и размислите си за заобикалящия го свят, човек постепенно достига до убеждението, че животните притежават черти и особености, които напомнят качества и прояви на хората. Така се появяват приказките за лисицата, вълка, мечката,заека,лъва,както и за домашните животни.

Със своята проблематика, с реализма и с безспорния си дух на жизнелюбие битовите народни приказки са достъпни за читатели и за слушатели. За разлика от вълшебните, в тях няма фантастични елементи, предмети или герои.

В тази вълшебна народна приказка се преплитат няколко мотива - за хубаво момиче, останало сираче, за превъплъщението и за възнаградената доброта. Освен вълшебното, тя отразява и елементи от бита на народа: традиционните занимания на българката в миналото - предене

Битовите народни приказки са били неизменен спътник в ежедневието на българина векове наред. В тях простичко, но проникновено се разкриват човешките взаимоотношения, представите за доброто и злото у човека. Народният разказвач преценява постъпките на героите, открива хубавото и лошото

Думата мит е от гръцки произход и означава „предание“ („mythos"). Под мит би трябвало да се разбира разказ-легенда за божества или за божествени същества, в реалността на които човекът е вярвал.