Връзката на човека с природата е изначална и напълно естествена за неговата същност. Неслучайно във века на Просвещението Жан-Жак Русо създава понятието „естествен човек" — този, който трябва да е естествена част от природния свят. В романа на Даниел Дефо „Робинзон Крузо“ повествованието е насочено към съдбата на литературния герой, преживял сред дивата природа

Йордан Радичков е творец, чувствителен към чудесата и тайните на природата и тревожно вгледан в посегателствата на хората над нейната хармония. Именно тази изтъняла връзка между човека и неговата изначална прамайка е обект на интерпретация в разказа „Нежната спирала“ от едноименния сборник. Сюжетът на разказа се „отказва“ от причинно-следствената обвързаност на събитията

Иван Вазов е първият български поет, който въвежда природата като самостоятелен обект на художествено изображение. В предосвобожденската ни поезия тя е само елемент, скица, декор и има странична художествена функция. Вазов й отрежда специално място и й посвещава многобройни поетически текстове — израз на преклонение пред красотата и величието й. В разказа си

Тези народни песни са наричани празнични, понеже първоначално са създавани във връзка с обичаи и обреди по бреме на празници и са се пеели при изпълняването на определени обредни действия в тях откриваме дребни религиозно-езически и християнски представи, свързани с докласовото родово общество и ранния феодализъм.

До Чикаго и назад" - Новият свят, видян от един български писател През 1893 г. Алеко Константинов посещава изложението в Чикаго, отбелязващо 400-годишнината от откриването на континента, който Колумб първоначално смятал за Индия. Преди това юристът с литературни изкушения е бил на световните изложения в Париж

Човекът и природата се намират в едно неразривно единство, тъй като по начало човекът е продукт на природата. Заедно с това, в хода на цялото обществено развитие, човек, преобразувайки природата, усъвършенства и самия себе си. Степента на това усъвършенстване е толкова по-голяма, колкото повече човек създава своя „очовечена природа“

Едва ли има читател на стихотворението „При Рилския манастир“, който да не е усетил въздействието на повтарящия се като заклинание рефрен „сега съм у дома“. В същото време още във втория стих се срещаме е определението „диви“. Нима може дивото да бъде дом? Не противоречи ли това на хилядолетното противопоставяне между „опитоменото“ културно пространство на дома и „дивото“

Когато се среща с „Градушка“, читателят обикновено има усещането, че вижда описана една конкретна случка от реалността – дотолкова разказът е жив и непосредствен. Историята на творбата обаче е съвсем различна. В анкетата си с проф. Михаил Арнаудов Яворов твърди, че конкретен повод за написването на творбата няма. Той по-скоро е искал да изрази една обща идея за трагичния

Основната тема на книгата, озаглавена „Сън за щастие“, едва ли може да бъде друга, освен мечтата за един съвършен живот, в който душата на човека да се слее с вечната световна хармония. В сравнение с тази мечта всичко, което заобикаля човека, се възприема или като нещо маловажно, или като израз на бленуваната хармония и успокоение. При това именно безметежното спокойствие

Радичковото творчество е като шипковия храст в разказа „Нежната спирала”. Трябва да се спреш, с любопитство да разтвориш бодливите клони и да видиш какво има зад тях, което прави образните послания на автора толкова интересни и загадъчни.