Тези народни песни са наричани празнични, понеже първоначално са създавани във връзка с обичаи и обреди по бреме на празници и са се пеели при изпълняването на определени обредни действия в тях откриваме дребни религиозно-езически и християнски представи, свързани с докласовото родово общество и ранния феодализъм.

До Чикаго и назад" - Новият свят, видян от един български писател През 1893 г. Алеко Константинов посещава изложението в Чикаго, отбелязващо 400-годишнината от откриването на континента, който Колумб първоначално смятал за Индия. Преди това юристът с литературни изкушения е бил на световните изложения в Париж

Човекът и природата се намират в едно неразривно единство, тъй като по начало човекът е продукт на природата. Заедно с това, в хода на цялото обществено развитие, човек, преобразувайки природата, усъвършенства и самия себе си. Степента на това усъвършенстване е толкова по-голяма, колкото повече човек създава своя „очовечена природа“

Едва ли има читател на стихотворението „При Рилския манастир“, който да не е усетил въздействието на повтарящия се като заклинание рефрен „сега съм у дома“. В същото време още във втория стих се срещаме е определението „диви“. Нима може дивото да бъде дом? Не противоречи ли това на хилядолетното противопоставяне между „опитоменото“ културно пространство на дома и „дивото“

Когато се среща с „Градушка“, читателят обикновено има усещането, че вижда описана една конкретна случка от реалността – дотолкова разказът е жив и непосредствен. Историята на творбата обаче е съвсем различна. В анкетата си с проф. Михаил Арнаудов Яворов твърди, че конкретен повод за написването на творбата няма. Той по-скоро е искал да изрази една обща идея за трагичния

Основната тема на книгата, озаглавена „Сън за щастие“, едва ли може да бъде друга, освен мечтата за един съвършен живот, в който душата на човека да се слее с вечната световна хармония. В сравнение с тази мечта всичко, което заобикаля човека, се възприема или като нещо маловажно, или като израз на бленуваната хармония и успокоение. При това именно безметежното спокойствие

Радичковото творчество е като шипковия храст в разказа „Нежната спирала”. Трябва да се спреш, с любопитство да разтвориш бодливите клони и да видиш какво има зад тях, което прави образните послания на автора толкова интересни и загадъчни.

Любител и ценител на природата, естет с тънък усет за красотата й, Алеко Константинов заминава отвъд океана, за да види Ниагара - чудото на природата, за което толкова е чел. Да види с очите си величието на водопада е негова отдавнашна, съкровена мечта, която винаги е вълнувала въображението му. Изживял щастието да се изправи пред могъществото на природата, авторът със завладяващо вълнение описва впечатленията си от „чудната игра на природата".

Светът, в който живеем, винаги оставя свои следи в душата ни. Но въпреки нашите усилия, те често остават неразгадани, с неясно послание, защото днешният човек се е отдалечил доста от способността да чете знаците на битието и да ги следва. Йордан Радичков ни въвежда в един своеобразен „магически" свят, в който всичко си има своето място и смисъл - хората

Елин-Пелиновите разкази са неразривно свързани с народната душевност. Една от основните теми в творчеството на писателя е зависимостта на човека от природата и връзката му със земята. Тази зависимост поражда драматизъм в битието на селянина, изпълвайки го с изпитания и несигурност.