„Новото гробище над Сливница“ – творческа история, заглавие, жанр, композиция, основни проблеми

„Аз присъствах на славата на България“, казва Иван Вазов по повод на боевете при град Сливница на 7 ноември 1885 година. На тази битка той посвещава стихотворението си „Новото гробище над Сливница“. Стихове от тази творба са гравирани на много паметници, най-известният от които е Паметникът на незнайния воин в София. ТВОРЧЕСКА ИСТОРИЯ Стихотворението „Новото

Елисавета Багряна – „Ръцете” (Примерен вариант на коментар върху проблема за човешкото битие между живота и смъртта)

Стихотворението „Ръцете” е част от стихосбирката на Елисавета Багряна „Сърце човешко”. Създадено е през 1935 година. В сравнение с първата й стихосбирка „Вечната и святата” чувствата тук вече явно са под знака на житейското помъдряване.

Нравствената тревога на Презвитер Козма за социалните проблеми на времето - („Беседа против богомилите”)

Авторът на единственото по рода си произведение в старобългарската литература, цялостно и последователно защитаващо светостта на християнските църковни канони, е свещеник, т.е. презвитер, обществено ангажиран със социалните проблеми на своето време. Презвитер Козма се отличава с висока богословска култура.

Сюжетът на притчата „Приказка за стълбата“ и проблемът за обществото и властта

Както при всяка притча, сюжетът на „Приказка за стълбата“ трябва еднозначно да изрази някакъв универсален морален принцип. В случая това е поуката, че и най-доброто намерение, и най-високата мисия може да се загубят, по пътя към върховете на властта, когато този път се подчинява на правилото „целта оправдава средствата“. И когато този, който се изкачва, не притежава

Сюжетът на комедията „Балкански синдром“ и проблемът за отношението между родно и чуждо

Сюжетът на „Балкански синдром“ е построен по своеобразен начин. Авторът използва похвата „театър в театъра“, открит през 18. век от италианския автор на комедия дел’арте Джан Батиста Андреини в пиесата му „Две комедии в една“. Този похват разрушава хилядолетната театрална условност, при която между историята, разигравана на сцената, и зрителя минава ясна и непреодолима

Моята среща с Бай Ганьо – Есе по житейски проблем

Разработката на есе с формулираното тук заглавие е свързана с точното разчитане на темата и значимостта на проблема за обществото и за отделната личност. Алековият герой Бай Ганьо отдавна е напуснал страниците на едноименната книга и е нарицателно име за определен тип прояви в реалния живот („бай-ганьовщина“).

Сюжетът на романа „Железният светилник“ и проблемът за отношението между родно и чуждо

Действието в романа „Железният светилник“ протича в продължение на трийсет години. Всъщност в началото и края на книгата са споменати и единствените точни дати. В началото е казано: „Едва-що бе преминала голямата чума в лето 1833...“, а в края стои: „Преспа град. м. декемвриа лето госп. 1864.“ Това е времето, в което протича процесът, който обикновено наричаме Възраждане.

Сюжетът на очерка „Бай Ганю журналист“ и проблемът за отношението между родно и чуждо

Основната тема на книгата „Бай Ганю – невероятни разкази за един съвременен българин“ е трудният път на младата българска нация към модерността. А този път е труден, защото някои хора възприемат основните принципи, върху които се гради модерното общество – законите, институциите, политическите партии, свободното слово и независимия печат – посвоему, по байганьовски.

Обществото и властта – необходимост и проблем

За разлика от общностите, които организират съвместното живеене на хората на основата на неписани правила и ценности, предавани от традицията, обществата, като по-сложни организми, се изграждат на базата на писани закони и на институции, осигуряващи спазването на законите. Основната нужда, породила създаването на обществото, е желанието за постигане на общо благоденствие.

Публично изказване върху хуманитарен проблем – Героят на историята като герой на културата

ПУБЛИЧНОТО ИЗКАЗВАНЕ Публичното изказване е аргументативен текст – текст, в който чрез разсъждаване (аргументация) се доказва истинността на лично мнение (теза). Публичното изказване е продиктувано от актуалността на проблема в живота на общността. Говорещият трябва да прецени пред кого говори, какви са очакванията на публиката. Общуването при такава изява е официално