Сюжетът на притчата „Приказка за стълбата“ и проблемът за обществото и властта

Както при всяка притча, сюжетът на „Приказка за стълбата“ трябва еднозначно да изрази някакъв универсален морален принцип. В случая това е поуката, че и най-доброто намерение, и най-високата мисия може да се загубят, по пътя към върховете на властта, когато този път се подчинява на правилото „целта оправдава средствата“. И когато този, който се изкачва, не притежава

Сюжетът на комедията „Балкански синдром“ и проблемът за отношението между родно и чуждо

Сюжетът на „Балкански синдром“ е построен по своеобразен начин. Авторът използва похвата „театър в театъра“, открит през 18. век от италианския автор на комедия дел’арте Джан Батиста Андреини в пиесата му „Две комедии в една“. Този похват разрушава хилядолетната театрална условност, при която между историята, разигравана на сцената, и зрителя минава ясна и непреодолима

Сюжетът на романа „Железният светилник“ и проблемът за отношението между родно и чуждо

Действието в романа „Железният светилник“ протича в продължение на трийсет години. Всъщност в началото и края на книгата са споменати и единствените точни дати. В началото е казано: „Едва-що бе преминала голямата чума в лето 1833...“, а в края стои: „Преспа град. м. декемвриа лето госп. 1864.“ Това е времето, в което протича процесът, който обикновено наричаме Възраждане.

Сюжетът на очерка „Бай Ганю журналист“ и проблемът за отношението между родно и чуждо

Основната тема на книгата „Бай Ганю – невероятни разкази за един съвременен българин“ е трудният път на младата българска нация към модерността. А този път е труден, защото някои хора възприемат основните принципи, върху които се гради модерното общество – законите, институциите, политическите партии, свободното слово и независимия печат – посвоему, по байганьовски.

Сюжетът на романа „Ноев ковчег“ и проблемът за паметта

Всеки, който е прочел „Ноев ковчег“, знае, че в тази книга няма сюжет в класическия смисъл на думата. В нормалния случай началото на всеки роман показва едно устойчиво състояние на света, което някакво необичайно събитие нарушава, за да отключи поредица последващи действия, които изграждат конфликта, търсещ решение, обикновено постигано в развръзката, за да може

Сюжетът на разказа „Андрешко“ и проблемът за обществото и властта

„Андрешко“ е един от най-популярните разкази на Елин Пелин. Подобно на Бай Ганьо името на неговия герой е станало нарицателно за човек, който хитрува и не иска да изпълнява задълженията си към държавата. Но тази характеристика е също толкова пристрастна, колкото и онази на комунистическото тълкуване, което представяше случката като израз на класовия конфликт в българското общество

Сюжетът на одата „Паисий“ и проблемът за миналото и паметта

Сюжетът на „Паисий“ следва същата схема, по което е построена и одата „Левски“. В усамотението на манастирска килия героят произнася дълъг монолог, с който дава израз на ценностите, в които вярва. След това тръгва да убеждава своите сънародници да възприемат тези ценности, защото само така ще постигнат мечтата си – да станат свободен и независим народ. Но докато при „Левски“

Лирическият мотив и проблемът за миналото и паметта в стихотворението „История“

Характерна особеност на стихотворението „История“ е това, че в него присъстват почти всички мотиви от творчеството на Вапцаров. Тук са и грубият живот с тежките челичени лапи, и участта на обикновените хора с тяхната „проста драма“, и ролята на поета за осмисляне на живота, и въпросът за смисъла на човешкия живот, и тежкият труд, водещ до оскотяване, и противопоставянето между

Лирическият мотив и проблемът за обществото и властта в стихотворението „Борба“

Цялата поетическа, журналистическа и обществена дейност на Христо Ботев е посветена на освобождението на българския народ от османско робство. След близо стоте години от времето, в което Паисий Хилендарски за пръв път повдига въпроса за самоосъзнаването на българите като модерна нация, тя в голяма степен вече е създадена. С помощта на литературата, образованието

Лирическият мотив и проблемът за живота и смъртта в стихотворението „До моето първо либе“ 

Ботев пише „До моето първо либе“ малко преди първата му публикация във вестник „Дума на българските емигранти“ през юни 1871 г. Две седмици по-късно излиза статията „Петрушан“, в която основна тема отново е въпросът за стойността на смъртта в преследване на великия идеал – свободата на отечеството. По-късно, в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“, Ботев