Вазовата ода „Българският език“ в смислово и емоционално отношение твърде много напомня патриотичния дух на неговата „Епопея на забравените“. Ако в дванадесетте оди на този поетичен цикъл поетът прославя забравени герои и събития, то в създаденото доста по-късно стихотворение „Българският език“

„Благата вест”, че на земята идва Божият син, за да спаси човечеството от първородния грях, възвестяват четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан - автори на първите четири новозаветни книги. Те разказват за земния живот на Иисус Христос. Първите текстове, които Константин-Кирил Философ превежда от гръцки на славянски език са именно от Евангелието.

УВОД Родната реч е живата памет за героизма и мъченичеството на нашия народ. Родният език е символ на безсмъртния български дух , на националните ни ценности. Затова според Иван Вазов посегателството срещу българската реч е опит за накърняване на националното ни самочувствие. В ответ на несправедливите нападки срещу родната реч поетът написва стихотворението ,,Българският език”. С него той защитава езика ни от хулите и клеветите и превръща творбата във възторжена възхвала на родното слово.