Като жанр в старобългарската литература, житието има за свой художествен обект живота на праведния християнин, канонизиран от църквата за светец заради своя достоен живот и деяния, с което придобива „вечен живот“ и прослава. Сред най-популярните творби в тази литература са Пространните жития на св. св. Кирил и Методий, наричани още Панонски легенди, поради предположението, че са
Константин-Кирил Философ е изключителна личност. Надарен със забележителни качества, той е учен, богослов, философ и славянски първоучител. Неговото Пространно житие може да бъде определено като възхвала на стремежа към познанието, което е светлина за духа и придава истински смисъл на земния живот. Пространното житие на Кирил вероятно е писано в Моравия след смъртта му (869
Пространните жития на Кирил и Методий, наречени още Панонски легенди, са художествени образци на агиографския жанр, заели своето достойно място както в старобългарската, така и в славянската литература. Те пресъздават образите на белилите славянски просветители и са особено ценни исторически извори за
ОБРАЗЪТ НА СВ. КИРИЛ Св. Кирил – богоизбраният създател на славянската азбука, ревностно изпълнява поръката на византийския император с убеждението, не всеки народ трябва да има писменост на своя роден език. Славянската азбука, преводите на Светото писание и другите богослужебни книги дават възможност на новопокръстените българи да общуват пряко с Божието слово
Авторът на творбата е неизвестен, но има голяма вероятност да е създадена от св. Климент Охридски. Той е сред най-близките ученици и съратници на първо- учителите. До голяма степен на него дължим пренасянето, съхраняването и продължението на тяхното дело в България. Автор е на множество похвални слова и поучения, както и на църковна поезия.
Милостивият и щедър Бог, който очаква хората да се покаят, та всички да се спасят и да достигнат до познание на истината — защото той не иска смъртта на грешника, а покаяние и живот, макар че човекът твърде много клони към зло, — не оставя човешкия род да отпадне поради слабост, да се поддаде на дяволска съблазън
Най-почитаните български светци - братята Кирил и Методий - живеят и вършат своето дело през IX в. сл.Хр. Това е време на усилено разпространение на християнската религия по целия тогавашен свят. След като християнството става държавна религия на Римската империя, то се разпространява по нейните територии, в които живеят различни народи.
Пространните жития на Кирил и Методий, наречени Панонски легенди, са художествени образци на агиографския жанр, заели своето достойно място както в старобългарската, така и в славянската литература. Те пресъздават образите на великите славянски просветители и са особено ценни исторически извори за живота и дейността на двамата първоучители, защитници на християнската и славянската кауза.
КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ТВОРБАТА Пространно житие на св. Кирил е първата житиеписна творба в старобългарската литература, създадена между 869 и 881 г., скоро след смъртта му. Според научните изследвания като най-вероятен автор на житието се приема Климент Охридски – пряк ученик и съратник на Константин Философ, с много добро философско и теологично образование.