Пътуването на Алеко Константинов до Америка е сбъдване на детската му мечта и се осъществява през 1893 г. по време на Световното изложение в Чикаго. Срещата с Новия свят поражда противоречиви впечатления и размисли у него като гражданин, демократ, природолюбител и духовно богата личност.
Алеко Константинов е страстен поклонник на природата. Свидетелство за това са пътеписите му „Какво? Швейцария ли?!“, „В Българска Швейцария“, „През марта в Чепино“ и др., в които той изразява своето преклонение пред природата – особено българската, будеща у него не само естетически вълнения, но и патриотични възторзи: „...там, там е хубавата, дивната, омайната майка България!“ („Покана“)
Според писателя Антон Страшимиров "До Чикаго и назад" с един от "упойно увлекателните. бисери на Алековото перо" С него авторът утвърждава самобитното си дарование, способността си да открива и красивото, и неприемливото в действителността. Тези "леки хвъркати бележки", както
„Чудо на природата!” – така Алеко Константинов изразява своето очарование от гледката на Ниагарския водопад. Описанието на Ниагара е най-поетичната част от неговия пътепис „До Чикаго и назад”. Възхищение, възторг, благоговение изпитва Алеко, когато се изправя пред неповторимостта на водопада. Срещата с него е осъществената му детска мечта. Природата обогатява човешката душа и
„До Чикаго и назад” е пътепис, който предизвиква сензация в българския литературен живот в края на XIX век. Сладкодумните разкази на автора за впечатленията му от Всемирното изложение в Чикаго през юни 1893 г. до такава степен пленяват приятелите му, че те не спират да го подканят да ги направи достояние и на читателите.