Алеко Константинов — „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо“. Мотивът за пътя и пътуването.

Творчеството на Алеко Константинов е отражение на обществено-политическите, социалните, културните и духовните процеси у нас през 90-те години на XIX век. Тези процеси са свързани с разколебаване на ценностите в родовия патриархален свят. Стените, които доскоро са държали българина в един затворен свят, носещ белезите на национална изостаналост, се събарят и разкриват пред него възможности за съприкосновение с непознати му дотогава чужди страни, разширяващо неговия духовен и умствен

Алеко Константинов – „До Чикаго и назад“. Пътуването като познание за света и за себе си.

Алеко Константинов остава ненадминат хуморист и сатирик в нашата литература, създал актуалната и днес творба „Бай Ганьо“. Той е и автор на множество фейлетони, в които изказва горчиви истини за човека – следосвобожденския българин, и за обществото и неговите недъзи в Нова България. Сред стойностното му творчество особено място заема и пътеписът, увенчан с шедьовъра „До Чикаго и назад“. Разочарован от следосвобожденската действителност в България, страстният любител на природата и пътешествията е

Пътуване до Лилипутия - част първа, глава I (Пътешествията на Гъливер)

ПЪТЕШЕСТВИЯ ПО РАЗЛИЧНИ СТРАНИ НА СВЕТА ОТ ЛЕМЮЪЛ ГЪЛИВЪР Първоначално корабен лекар, а по-късно капитан на различни кораби ЧАСТ ПЪРВА ПЪТУВАНЕ ДО ЛИЛИПУТИЯ ГЛАВА I Авторът разказва за себе си и семейството си и какво най-напред го е подтикнало към пътешествия. Как претърпява корабокрушение и се спасява с плаване, как стига благополучно до брега на страната Лилипутия; как го пленяват и откарват във вътрешността на страната.

Пътуване до Бробдингнаг - част втора, глава I (Пътешествията на Гъливер)

ЧАСТ ВТОРА, ПЪТУВАНЕ ДО БРОБДИНГНАГ, ГЛАВА I, Описание на голяма буря. Изпращат лодката да донесе вода, авторът, и той тръгва, за да изследва местността. Остава на сушата, бива грабнат от туземец и отнесен в къщата на един чифликчия. Как е приет и няколко злополучни случки, които стават там. Описание на жителите.

Пътуването на Блага Димитрова към себе си

Усещането за изтичащото време, за безвъзвратно отминалото не предизвиква болезнени реакции у поетесата Блага Димитрова. Вярата й в идния ден надделява. Тя не живее със спомени, а с настоящето и с бъдещето; не обича да се връща към надживяното минало: Всички скъпи спомени разменям  за един забравен ден.

Пътуването към другия като пътуване към себе си. (Есе по очерка „Бай Ганьо журналист“)

Очерците за Бай Ганьо от Алеко Константинов разкриват не само духовната и социалната криза на времето, но и представят пътуването като метафора за сблъсъка с другия – различния, непознатия. В очерка „Бай Ганьо журналист“ този сблъсък не се случва в чужбина, а в рамките на българското общество, където героят застава пред лицето на „другия“ като социална фигура – интелектуалецът , журналистът, човекът на мисълта. Пътуването на Бай Ганьо към журналистиката не е обикновено; то е път към