Творчеството на Алеко Константинов е отражение на обществено-политическите, социалните, културните и духовните процеси у нас през 90-те години на XIX век. Тези процеси са свързани с разколебаване на ценностите в родовия патриархален свят. Стените, които доскоро са държали българина в един затворен свят, носещ белезите на национална изостаналост, се събарят и разкриват пред него възможности за съприкосновение с непознати му дотогава чужди страни, разширяващо неговия духовен и умствен
Алеко Константинов остава ненадминат хуморист и сатирик в нашата литература, създал актуалната и днес творба „Бай Ганьо“. Той е и автор на множество фейлетони, в които изказва горчиви истини за човека – следосвобожденския българин, и за обществото и неговите недъзи в Нова България. Сред стойностното му творчество особено място заема и пътеписът, увенчан с шедьовъра „До Чикаго и назад“. Разочарован от следосвобожденската действителност в България, страстният любител на природата и пътешествията е
ПЪТЕШЕСТВИЯ ПО РАЗЛИЧНИ СТРАНИ НА СВЕТА ОТ ЛЕМЮЪЛ ГЪЛИВЪР Първоначално корабен лекар, а по-късно капитан на различни кораби ЧАСТ ПЪРВА ПЪТУВАНЕ ДО ЛИЛИПУТИЯ ГЛАВА I Авторът разказва за себе си и семейството си и какво най-напред го е подтикнало към пътешествия. Как претърпява корабокрушение и се спасява с плаване, как стига благополучно до брега на страната Лилипутия; как го пленяват и откарват във вътрешността на страната.
ЧАСТ ВТОРА, ПЪТУВАНЕ ДО БРОБДИНГНАГ, ГЛАВА I, Описание на голяма буря. Изпращат лодката да донесе вода, авторът, и той тръгва, за да изследва местността. Остава на сушата, бива грабнат от туземец и отнесен в къщата на един чифликчия. Как е приет и няколко злополучни случки, които стават там. Описание на жителите.
Усещането за изтичащото време, за безвъзвратно отминалото не предизвиква болезнени реакции у поетесата Блага Димитрова. Вярата й в идния ден надделява. Тя не живее със спомени, а с настоящето и с бъдещето; не обича да се връща към надживяното минало: Всички скъпи спомени разменям за един забравен ден.
Очерците за Бай Ганьо от Алеко Константинов разкриват не само духовната и социалната криза на времето, но и представят пътуването като метафора за сблъсъка с другия – различния, непознатия. В очерка „Бай Ганьо журналист“ този сблъсък не се случва в чужбина, а в рамките на българското общество, където героят застава пред лицето на „другия“ като социална фигура – интелектуалецът , журналистът, човекът на мисълта. Пътуването на Бай Ганьо към журналистиката не е обикновено; то е път към