Последното произведение на Христо Смирненски— „Приказка за стълбата“, е отпечатано в списание „Младеж“ през 1923 г. Близките на твореца разказват, че поводът за написването му е личното огорчение от незаинтересуваното, равнодушно поведение на членове на комунистическата партия спрямо тежкото здравословно състояние на твореца. В часовете на мъчителна борба с болестта

Фолклорната приказка „Златното момиче“ пресъздава по един интересен начин живота на едно обикновено момиче и вижданията на народа за доброто и злото, красивото и грозното. Сюжетът на приказката е изграден по модела на вълшебните приказки, в които доброто винаги побеждава злото. Но до сблъсъка между добро и зло героите винаги преминават през различни изпитания и препятствия.

В елегиите на Димчо Дебелянов индиви­дуалните, родовите и универсалните цен­ности се намират във взаимовръзка. От­правна точка е родовото чувство, изку­шаващо лирическия говорител да предп­риеме пътуване към сакралното простран­ство на дома. Неговото индивидуално би­тие го кара да търси универсалните цен­ности, вместо да се самозалъгва с мечтата за осъществимостта на срещата с близки­те на сърцето му хора. Става ясно, че дори и най-силният индивид мечтае за близост с "хората и мястото, които обича.

Подвигът и героизмът на група млади македонски патриоти, прогонени от родния край са повод за създаването на стихотворението „Заточеници”. В елегията е въплътена обичта на Яворовите страдащи герои към свещените български предели.

Гениалният поет и революционер Христо Ботев създава един изключителен свят на характери, герои, картини и идеи. Особено място в него заема идеята за дома и пътя, намерила израз най-вече в поемата „На прощаване – в 1868“. Продиктувана от конкретен повод – подготовката на самия Ботев да премине с четата на Желю войвода Дунава

Приказката „Златното момиче“ следва модела на фолклорните вълшебни приказки. Започва с обичайния израз „Живели едно време мъж и жена“, който подсказва, че историята е измислена, че това, за което ще се разказва, не може да случи в днешно време. В началото на приказката е представено едно щастливо семейство, в което царят обич и разбирателство.

Приказката „Гъсарката на кладенеца“ е доказателство затова, как съзнанието на читателя не може да бъде заблудено от чудновати истории. Тя ни подсказва какво трябва да търсим в един развлекателен сюжет, докато се забавляваме с него, и да разберем, че героите могат да са облечени в грозни одежди или да бъдат обкичени с царски блясък, могат да живеят в малки колиби или в царски дворци и палати, но по един и същ начин се радват, обичат и страдат, допускат грешки, невинаги различават истината от лъжата, стойностното от фалшивото в живота.

Споменът е завръщане в миналото, припомняме на желаното. Единствено там мечтите се сбъдват. Спо­менът е отношение към миналото. Той пряко се свързва с мотивите за пътя и пъ­туването в художествената литература. Пъ­тят е метафора на живота, а „пътуването” към неговия смисъл, макар и в условен план, дава възможност на човека да отк­рие своята идентичност.

Името на известната българска поетеса Елисавета Багряна поражда у всеки асоциации за волност и стихийност, за неудържими пориви на кръвта и опиянения от полета над пространствата. Тя става един от символите на духовното и социалното разкрепостяване на жената. Символ на бунта срещу ограниченията на семейния бит и традицията. Тя също допринася изключително много

Всеки човек, изпаднал в отчаяние, най-често търси спасение от проблемите си сред топлината и уюта на родния дом. Това е мястото, което слага началото на един дълъг път, определящ човешкото съществуване. В елегията „Да се завърнеш в бащината къща" Димчо Дебелянов използва спомена, за да разкрие душевното състояние на лирическия си герой.