Ако главата „Представлението" разкрива театралния спектакъл като духовен празник и колективно преживяване на мечтата за свобода, то „Радини вълнения" също насочва вниманието към културно събитие, превърнало се в празник за жителите на Бяла черква. Това е годишният изпит, на който присъства цялото общество, за да се порадва на успехите на своите деца и да отдаде заслуженото на образованието като висша ценност. Изпитът се превръща и в тържество на добротата, справедливостта и
Характеристика на герой е начинът, по който е изграден образът на герой в литературно произведение. Характеристиката може да бъде пряка и косвена. Пряката характеристика се постига чрез авторовата реч, т.е. авторът направо говори за някои черти на своя герой и директно заявява оценката, мнението, отношението си към него. Например: „Кириак Стефчов... кръстоса крака и взе да гледа намусено-високомерно. Той... гледаше надуто и безстрастно". Важни елементи от пряката характеристика са
Творчеството на Иван Вазов е художествено отражение на най-драматичните събития в националната ни история – петвековното османско владичество и борбите на народа ни за освобождение. Епично потвърждение, смислов център на Вазовото отношение към съдбините на родината, към историческото и духовното й битие, е романът „Под игото“. В него е показано многообразието на националния ни живот в един изключителен исторически момент - пробуждането на българите и осъзнаването на изречената от
Рада Госпожина (тъй я наричаха нея за означение, че принадлежи на госпожа Хаджи Ровоама) беше високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, което черната забрадка отваряше още повече.
Припомнете си съдържанието на главата „Радини вълнения“. Припомнете си кои са героите. Задача 1: Направете писмена характеристика на Рада, като се опрете на следния план: Характеристика на Рада върху главата „Радини вълнения“ (План) 1. Увод – представяне на героинята – коя е тя и каква е ролята й в сюжета. Какво е мястото й в случката, за която се разказва – изпита? 2. Изложение – характеристика на героинята, като се разсъждава върху онези от елементите й, които се откриват в
В романа „Под игото“ наред с разнообразните картини, пресъздаващи патриархалния семеен бит, превъзмогването на робския страх, революционното въодушевление на родолюбивите българи в навечерието на Априлското въстание, Иван Вазов разкрива и надеждите за освобождението на България, които народът ни възлага на Русия. Още в първите страници на романа думите на чорбаджи Марко: „Кажи нещо за Русия...“ са тематично обвързани с мотива за голямата народна обич към братската страна.
В главата „Радини вълнения“ са представени няколко герои - Рада, Кириак Стефчов и Бойчо Огнянов. Най-пълно е представен образът на Рада Госпожина. Нека проследим как е изграден образът на героинята, как я описва авторът, как тя се представя чрез поведението си, какви са отношенията й с другите герои. Отношението на автора – Прави портретна характеристика на Рада - описва външния й вид: „...високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лиие“. – Разказва
В главата „Радини вълнения“ са представени няколко герои – Рада, Кириак Стефчов и Бойчо Огнянов. Най-пълно е представен образът на Рада Госпожина. Нека проследим как е изграден образът на героинята, как я описва авторът, как тя се представя чрез поведението си, какви са отношенията й с другите герои. Отношението на автора – Прави портретна характеристика на Рада – описва външния й вид: „...високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло
1. Главата се нарича „Радини вълнения“. За какво и от какво се вълнува младата учителка? Вазовите заглавия по принцип са точни и изразителни. Названието на тази глава не прави изключение. В конкретния случай то ни подсказва за тревогите на младата учителка около провеждането на изпита. Самият изпит също е повод за вълнения – тежкото предизвикателство, изправило се пред нея и ученичките й в лицето на злонамерения Кириак Стефчов. Вълненията идват и откъм страната на Бойчо Огнянов – още тук Рада е
Главата „Радини вълнения“ от романа разказва за много важно събитие от обществения живот на българите през Възраждането - провеждането на годишния изпит в училище, един акт, с който завършва учебната година. Особеност на българското образование през тази епоха е, че училищата се създават и издържат не от османската държава, а от самите българи, които събират средства, за да назначават учители и да поддържат сградите на училищата. Образованието се превръща в ценност за българите