Четвърта част е една от кулминациите на разказа, защото героинята се сблъсква с непреодолимо на пръв поглед препятствие. Тя проявява стоицизъм, огромна воля и физическа издръжливост, но успява да освободи заключената ладия и да премине на отсрещния бряг, където я очаква бунтовникът.

Третата част на разказа обогатява представата за баба Илийца и придвижва напред сюжетното действие. Достойнствата на смелата и всеотдайна жена изпъкват в съпоставка с постъпките на страхливия и егоистичен калугер в манастира.

I.    Определяме гледната точка – разказва Главатарят (аз-разказ) II. Определяме глаголното време – минало свършено и минало несвършено време III. Определяме епизодите, на които Главатарят НЕ Е СВИДЕТЕЛ и НЕ МОЖЕ ДА РАЗКАЖЕ: 1. Началото на приказката – вълшебната красавица и забогатяването на бащата 2. Бащата построява сарай и решава да сподели богатствата

Публикуваният през 1903г. разказ „Андрешко” е може би най-известното произведение на Елин Пелин и принадлежи към най-значимите разкази в българската литература изобщо. Творбите на автора се отличават със социален критицизъм, те представят моралните измерения на сблъсъка между града и селото,

Павел Вежинов насочва творческия си интерес предимно към проблемите, които имат екзистенциално значение за човека и неговия земен свят. Разказите от сборника му „Сините пеперуди” част, от който е и „В един есенен ден по шосето”, са с фантастични сюжети.

Едем се нарича мястото (градината), където според Библията живели Адам и Ева, докато Бог не ги изгонил заради извършения грях. Там те можели да общуват пряко със своя Създател и били безсмъртни като Него. Градината Едем е прекрасна, плодородна, синоним на изобилие, спокойствие, блаженство. Затова с думата Едем се нарича раят, както и всяко благодатно място, а едемски означава райски.

В разказа „Една българка" Вазов правдиво изобразява смутното бунтовно време в околностите на Враца след разбиването на Ботевата чета. На фона на ужаса и робското малодушие се откроява поведението на баба Илийца, която надмогва страха си и рискува живота си, за да спаси свой сънародник.

Разказите на Светослав Минков обогатяват традициите на българската художествена проза през 30-те години на XX век със стиловите особености на диаболизма. Сатирично-гротесковите образи и фантастични сюжети и днес провокират мисленето на читателя с

Тази вечер е представлението на „Многострадална Геновева”, което обществото в Бяла черква очаква с нетърпение. Причината за това е, че непознатата драма за повечето млади е възпитавала вкуса на цяло едно поколение преди тридесет години. Всички са отдадени на подготовката за театралното събитие: богатите госпожи редят премените си, а бедните – продават прежда, за да си купят билет.

Шеста част изпълнява ролята на развръзка, защото в нейния сюжет се разрешава основният конфликт - между турците и баба Илийца, която се опитва да помогне на един от преследваните четници. Едновременно с това тази част „затваря" историческата рамка, поставена в началото на първа част.