Вазовият художествен свят е изграден на основата на видяното, чутото и преживяното. В следосвобожденската действителност той вижда предимно негативни явления, които го провокират да обърне отново поглед към епохата на Възраждането и във възвеличаването на нейните герои да потърси противодействие срещу забравата, която ги е обгърнала. Разказът „Една

Четвърта част е една от кулминациите на разказа, защото героинята се сблъсква с непреодолимо на пръв поглед препятствие. Тя проявява стоицизъм, огромна воля и физическа издръжливост, но успява да освободи заключената ладия и да премине на отсрещния бряг, където я очаква бунтовникът.

Баба Илийца тръгва към Искъра, зад който я чака бунтовникът. Тя е много смутена, защото не можа да каже и да се посъветва с калугера. Дрезгавата нощ прави природата зловеща. В душата на Илийца се таи тревога. Когато тя стига върха на големия бряст, сяда да си почине на студената земя. След кратко време тръгва, но не минава през селото, защото се страхува. Тръгва наляво от него, по брега на урвата и слиза през нивите. Скоро старицата стига до реката. Вижда ладията на брега.

Третата част на разказа обогатява представата за баба Илийца и придвижва напред сюжетното действие. Достойнствата на смелата и всеотдайна жена изпъкват в съпоставка с постъпките на страхливия и егоистичен калугер в манастира.

Публикуваният през 1903г. разказ „Андрешко” е може би най-известното произведение на Елин Пелин и принадлежи към най-значимите разкази в българската литература изобщо. Творбите на автора се отличават със социален критицизъм, те представят моралните измерения на сблъсъка между града и селото,

Павел Вежинов насочва творческия си интерес предимно към проблемите, които имат екзистенциално значение за човека и неговия земен свят. Разказите от сборника му „Сините пеперуди” част, от който е и „В един есенен ден по шосето”, са с фантастични сюжети.

В разказа „Една българка" Вазов правдиво изобразява смутното бунтовно време в околностите на Враца след разбиването на Ботевата чета. На фона на ужаса и робското малодушие се откроява поведението на баба Илийца, която надмогва страха си и рискува живота си, за да спаси свой сънародник.

Шеста част изпълнява ролята на развръзка, защото в нейния сюжет се разрешава основният конфликт - между турците и баба Илийца, която се опитва да помогне на един от преследваните четници. Едновременно с това тази част „затваря" историческата рамка, поставена в началото на първа част.

В началото на втора част авторът запознава читателя с личните тревоги на баба Илийца. Тя е угрижена и изплашена за здравето на внучето си, защото не са помогнали нито бабешките лекове, нито хекиминът. Изразите „полуживо", „сирак", „болно" трогателно очертават нещастието на възрастната жена.

 Разказите от Елин-Пелиновия сборник „Под манастирската лоза”, появил се като самостоятелно издание през 1936г., търсят отговори на вечни въпроси – за бялата и черната страна в човешкото съществуване, за любовта и омразата, за личното спасение и грижата към другия.