Танцът е образ на човешкия темперамент. Там, където думите губят своята сила и убедителност, започва да говори езикът на тялото. Грацията на душата се превръща в грация на тялото, което може да отправя гневни упреци или нежни любовни послания.
„По жицата" е разказ за човешкото страдание и състрадание, за нещастието на човека и милосърдието, за злото и доброто в живота. Йордан Йовков навлиза в най-дълбоките пластове на човешката душа, като разкрива сложни душевни преживявания и вълнения.
Страхът като чувство на силно душевно безпокойство е нещо напълно естествено и разбираемо. То е реакция при възприемането на дадена външна опасност, на очаквана или на предвиждана беда, затова много често е разглеждан като проява на инстинкта за самосъхранение. Това обаче не ни дава право да считаме всеки страх за разумен и целесъобразен
Елин Пелин е реформатор на българския разказ през деветдесетте години. В разказите си разработва темата за българското село, като се интересува от универсалните категории и нравственото в човека. Разказът “По жътва” поставя основния проблем за живота и смъртта, за човешкото съществуване,
В разказа “Ангелинка” мечти и действителност се преплитат, за да създадат представата за стремежа на човека към идеал и съвършенство. В мечтите светът задължително е по-справедлив и по-вълнуващ. Реалността е изпълнена със страдание и бедност. Мечтите са израз на духовното богатство и на надеждата
Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи. Сюжетът в „По жътва” е опростен – слънчев удар убива „обичливо” селско момиче в равното Софийско поле.
Разказът “Ангелинка” на Елин Пелин осмисля света – делничността и празничността в него, чрез детското светоусещане. Искреният, любознателен, непосредствен и неподправен поглед на не опозналия действителността мъничък човек вижда нещата от необичаен ъгъл, успява да вплете в едно реалност и мечти, да преобръща
Героите на Йовков се отличават с богата душевност, нравствена устойчивост и обич към ближния, което им помага въпреки изпитанията да намират верния път в живота. Всеки един от тях извървява по различен начин своя отрязък от него, но рано или късно авторът извежда всички свои герои на пътя към доброто, възвишеното и красивото в живота.
Създаден през 1902 г. и отбелязващ ранния етап от творчеството на Елин Пелин, разказът „Ветрената мелница” се отличава значително от останалите творби на белетриста, в които акцентът е поставен върху обществената действителност, а героите са жертви, страдалци или бунтари. Тук писателят изобразява изконните човешки пориви и мечти - непомраченото чувство за красота, жаждата за любов и радост в живота, волния творчески труд, виталността и стремежа към свобода на избора.
Вазовият разказ „Една българка” художествено тълкува смисъла на човешкия живот в трагичното българско време на изпитания, на робски страх и позор след разбиването на Ботевата чета. Главната героиня баба Илийца представя идеята на Вазов за добродетелния българин, който остава верен на собствената си нравствена същност, когато голямата история се докосне до личната му съдба.