Разказите на Светослав Минков обогатяват традициите на българската художествена проза през 30-те години на XX век със стиловите особености на диаболизма. Сатирично-гротесковите образи и фантастични сюжети и днес провокират мисленето на читателя с

Елин Пелин навлиза в нашата литература с дарбата си на оригинален разказвач, който носи в себе си бунта и недоволството на 90-те години на миналия и началото на нашия век. Художник на българското село, в разказите и повестите си той разкрива социалните контрасти и тяхното въздействие върху живота и личността на селянина.

Централен образ на Вазовото творчество е Родината. Той има двупланов идеен строеж. В един кръг творби Отечеството се рисува като свръхценност, като максимално идеализиран свят: земя-подобие на небесния рай със славно далечно и близко героическо минало. Водещ в тях е адмиративният патос – възхвалата. В друг кръг творби българското се рисува в сатиричен план. Водещ в тях е изобличителният мотив за деформацията на героическите достижения и патриотични идеали на великото минало

В лицето на Елин Пелин българската литература има един от класиците на художествената проза и най-големия творец и реалист на българското село. Той единствен е пресъздал селската действителност изключително правдиво, в нейната типичност и жизнено разнообразие. Сина на селото Елин Пелин се изгражда като тънък познавач на селския бит и селската психология.

Социалната съдба на чове­ка е общата проблемна и тематична база, която обвързва художественото повествование в разказите на „На оня свят” и „Мечтатели”. Иронично шеговитият тон на Елин Пе­лин в разказа „На оня свят” създава усе­щане за особена нравствена сила и ус­тойчивост на главния герой дядо Матей­ко, който с лекота надмогва несретата на своя живот, но и без страх поема пъ­тя към отвъдното. Прекрачва границата между реално и имагинерно с душа, свет­нала от радост.

Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация, ориентирани към художествено-белетрестична изразност, към проблемите на българския селянин. Връзката автор – текст при него се осъществява на ниво селска действителност. Сам отрасъл в селска среда, писателят познава битието на отрудения българин.

Публикувал първия си  разказ едва осемнадесетгодишен Елин Пелин твори през целия си живот, но мястото си на класик в нашата литература той дължи най-вече на творбите, създадени в периода 1885-1910 година. В тези разкази Елин Пелин е активният разказвач, неможещ да отмине  проблемите на българското село, на  трудовите хора, на новото време или  исторически обективно, сухо и  безпристрастно да бъде техен съдник.

Разказът „Косачи“ започва с описание на прохладната лятна нощ, типичен Елин-Пелиновски пейзаж, отличаващ се с точност, експресивност и пластичност. Той е опоетизиран, одухотворен и поражда внушение за тайнственост, приказност, нежен лиризъм, усещане за вечното движение на природата, за нейната безкрайност. Чрез пейзажа авторът ни повежда към дълбините на човешката душа, разкрива ни драмата на петимата косачи.

Йордан Йовков(1880-1937) „Песента на колелетата”(1924г.): Жанр: разказ. Принадлежи на сб.”Песента на колелетата”. Тема: доброто и красивото като основни ценности, които могат да осмислят човешкия живот и да направят хората щастливи. Герои: Сали Яшар, Шакире, Джапар.