Йордан Йовков - Ако можеха да говорят (сборник с разкази)

Всеки с името си   * Сватбата на Василена   * Борба до смърт   * Скитник   * Един срещу трима   * По-малката сестра   * Гълъбът на прозореца   * Младите господари   * Вълчицата   * Шутият вол   * Василена и господарят   * Бялата алаша   * Нощен гост  

Личните тревоги на баба Илийца във втора част на разказа „Една българка“

В началото на втора част авторът запознава читателя с личните тревоги на баба Илийца. Тя е угрижена и изплашена за здравето на внучето си, защото не са помогнали нито бабешките лекове, нито хекиминът. Изразите „полуживо", „сирак", „болно" трогателно очертават нещастието на възрастната жена.

Човешките измерения на праведното и греховното в разказа „Чорба от греховете на отец Никодим”

 Разказите от Елин-Пелиновия сборник „Под манастирската лоза”, появил се като самостоятелно издание през 1936г., търсят отговори на вечни въпроси – за бялата и черната страна в човешкото съществуване, за любовта и омразата, за личното спасение и грижата към другия.

Социалното страдание и жизнелюбието на народа в разказите на Елин Пелин

Елин Пелин навлиза в нашата литература с дарбата си на оригинален разказвач, който носи в себе си бунта и недоволството на 90-те години на миналия и началото на нашия век. Художник на българското село, в разказите и повестите си той разкрива социалните контрасти и тяхното въздействие върху живота и личността на селянина.

Драматичната картина на селския съдбовен труд в разказа "По жътва"

Трудът на българина е радост и щастие, възторг и надежда, съдба и богатство. Трудолюбието, утвърдено като най-висша ценност на човека още в народните песни, е неотделима частица от светоусещането на Елин-Пелиновите герои. Съдбовният труд носи творческо удовлетворение на българския селянин,

„Немили-недраги“ - Иван Вазов /Трансформиращ преразказ на 5-та глава от името на Бръчков/

Минаха две седмици, а Македонски беше изчезнал без да се обади. Аз съществувах, благодарение на неговото милосърдие и изведнъж бях останал гладен и без средства. Заедно с Хаджият и Попчето ядохме два-три дни на вяра у Странджата, но той изведнъж се разболя и ние останахме гладни. Огънят, където къкреше бобът угасна, съдовете и чашите стояха немити и дебел пласт прах ги покриваше. Шумната и многолюдна кръчма стана пуста. Хаджият тръгна да търси пари от някой богаташ. Замина и не се върна.

Жан дьо Лафонтен – „Гълъбът и мравката“/сбит преразказ/

Край чист поток в гората каца жаден гълъб. Отгоре във водата пада мравка и започва да с бори, за да не се удави. Гълъбът вижда какво се случва и решава да помогне. Хвърля стрък трева по който мравката доплува до сушата и се спасява.

„Немили-недраги“- Иван Вазов /Трансформиращ преразказ на I глава от името на Бръчков/

Казвам се Бръчков. Произхождам от заможно семейство. Причината за да дойда тук в Браила бе, че ми омръзна егоистичното, тихо и сигурно съществувание в магазията на баща ми. Искам да вкуся от сладостта на неизвестното и новото.Тъй като съм още млад - само на 20 години, един ден тайно реших да се кача на парахода и ето ме тук в Румъния. При слизането си от парахода , първият човек, който съвсем случайно съзрях бе един хъш. Той бе висок,с дребно и надупчено от шарка лице.  Запознахме се. Това беше Македонски. Той ме заведе в кръчмата на Странджата.

Съдбовните превратности в живота на героите от разказа „Дервишово семе”

„Дервишово семе” е творба, изградена върху основата на силни драматични конфликти, белязали съдбата на Хайтовите герои за един продължителен период от живота им. Оплетени трайно в жестокия възел между омразата и любовта, те измерват житейското си битие с противоречивия ход на събитията, в който са въвлечени най-често против волята си.

"Най-справедливият" - Елин Пелин (подробен преразказ)

На един сиромах му се родило дете. Щастливият баща решил да намери най-справедливия човек на света за кръстник. Тръгнал да го търси по света. На един кръстопът срещнал белобрад старец. След кратък разговор, разбрал, че това е Господ.