Един от най-популярните разкази, съдържащ христоматийни истини  за душевността на българина и общочовешките нравствени ценности, е “По жицата” на Йовков. Проницателност, състрадание, бащина обич, копнеж по щастлив живот, привързаност между хората, доброта и благородство –всички тези черти са присъщи на Йовковите герои от разказа.

Централен образ на Вазовото творчество е Родината. Той има двупланов идеен строеж. В един кръг творби Отечеството се рисува като свръхценност, като максимално идеализиран свят: земя-подобие на небесния рай със славно далечно и близко героическо минало. Водещ в тях е адмиративният патос – възхвалата. В друг кръг творби българското се рисува в сатиричен план. Водещ в тях е изобличителният мотив за деформацията на героическите достижения и патриотични идеали на великото минало

Разказът “На оня свят” е съвършен в своята простота.Той разказва за пътуването на дядо Матейко на оня свят, но всъщност разкрива реалистичните земни отношения. Този разказ доказва, че простата случка у Елин Пелин е обществено важна, тя води стремително към онова, което е било. В разказа промяната идва с узнаването на дядо Матейко, че в рая няма кръчми.

Със сборника си „Диви разка­зи” Николай Хайтов се откроява в съвременната българска литера­тура като оригинален писател, пресъздал редица художествени образи, чиито прототипове населяват Родопския регион. В своя среда или извън нея героите му запазват родопска­та си автентичност, но тя е връзката между национално и общочовешко в хуманните стойности на любовта и омразата. И разказът „Дервишово семе” изразява художес­твените тенденции на сборника „Диви разкази”. В море от любов и омраза Николай Хайтов завързва възела между човека и рода в този разказ.

Образът на света, създаден от старозаветния разказ Както във всеки мит образът на света, изграден от библейските истории за грехопадението, за първото престъпление, както и за Мойсей, има символичен характер. Затова най-добре е да разясним символичния смисъл на някои от

Високо над града се издига красива златна статуя на Щастливия принц. За очи има два ярки сапфира, а на дръжката на меча му - червен рубин. Хората от града му се възхищават. Една майка го сравнява с детето си, а децата от сиропиталището го оприличават на ангел. Той е живял в дворец, където не е познавал нещастието, но когато е починал най-после е видял страданията на хората. Един ден при принца долита едно лястовиче. Статуята разказва историята си на птичето. И го моли да помогне на бедните хора, защото той не може.

Разказът на Елин Пелин "Ангелинка" е наситен с ведра лирическа атмосфера, облъхнат е от порива към доброто и красивото. Етимологията на самото заглавие ни насочва към най-възвишените чувства, завладели душата на героя. Вълнуващо и художествено убедително

В Китай идват пътешественици от цял свят. Всички те се любуват на града, на палата и на градината, ала най-хубавото от всичко, те смятат, че е песента на славея. И щом се върнат по родните си места поети и пътешественици разказват за столицата, за градината, но най-отгоре поставят славея. Книгите им стигат и до императора, а именно от тях той разбира, че в неговата държава има прословут певец - славей, който дори не познава.

Въпреки че Йовков  безспорно осмисля войната като човешка трагедия в разказите си, не може да бъде отречена и многостранността на нейната интерпретация. Темата е свързана в чувствителността към красивото.

На една улица живее Човек, който никога не лъже. Къщата му е малка, боядисана в зелено, и в нея живее сам. В двора има череша, която цъфти с бели цветове и единствената в квартала остава непокътната докато зрее.