„По жицата" е разказ за човешкото страдание и състрадание, за нещастието на човека и милосърдието, за злото и доброто в живота. Йордан Йовков навлиза в най-дълбоките пластове на човешката душа, като разкрива сложни душевни преживявания и вълнения.

Годините след Освобождението са период на безогледни партизански борби и опорочени възрожденски идеали. На повърхността на обществото излизат безскрупулни кариеристи, търгаши и приспособенци. Това са използвачи без култура и морал, без етични задръжки, за които личната облага е водеща.

 Под репеите в градината на един стар чифлик млада патица лежала и мътила патенца. Най-накрая те се излюпили. Всички били малки, жълти и пухкави, освен последното. То било толкова едро, грозно и различно от останалите, че отначало майка му го помислила за пиле.

Публикувал първия си  разказ едва осемнадесетгодишен Елин Пелин твори през целия си живот, но мястото си на класик в нашата литература той дължи най-вече на творбите, създадени в периода 1885-1910 година. В тези разкази Елин Пелин е активният разказвач, неможещ да отмине  проблемите на българското село, на  трудовите хора, на новото време или  исторически обективно, сухо и  безпристрастно да бъде техен съдник.

Страхът като чувство на силно душевно безпокойство е нещо напълно естествено и разбираемо. То е реакция при възприемането на дадена външна опасност, на очаквана или на предвиждана беда, затова много често е разглеждан като проява на инстинкта за самосъхранение. Това обаче не ни дава право да считаме всеки страх за разумен и целесъобразен

Елин Пелин е реформатор на българския разказ през деветдесетте години. В разказите си разработва темата за българското село, като се интересува от универсалните категории и нравственото в човека. Разказът “По жътва” поставя основния проблем за живота и смъртта, за човешкото съществуване,

Нощес ще играят гергьовските огньове. Да ми помогне Господ да намеря гърне с жълтици! На мястото на кладенеца ще направя мермерна чешма с два железни стубела и девет корита. Кога вечер от изгорелите ниви на Белия камък слязат премалнели жътвари - да наквасят устни на чешмата. Чернооки момичета ще запретнат поли, да измият своите наранени от стърнището и къпините крака.

В разказа “Ангелинка” мечти и действителност се преплитат, за да създадат представата за стремежа на човека към идеал и съвършенство. В мечтите светът задължително е по-справедлив и по-вълнуващ. Реалността е изпълнена със страдание и бедност. Мечтите са израз на духовното богатство и на надеждата

Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи. Сюжетът в „По жътва” е опростен – слънчев удар убива „обичливо” селско момиче в равното Софийско поле.

Разказът “Ангелинка” на Елин Пелин осмисля света – делничността и празничността в него, чрез детското светоусещане. Искреният, любознателен, непосредствен и неподправен поглед на не опозналия действителността мъничък човек вижда нещата от необичаен ъгъл, успява да вплете в едно реалност и мечти, да преобръща