“Разни хора, разни идеали" е цикъл от четири фейлетона, в които е показано всичко, което може да покаже един истински майстор на хумора и сатирата. Показателен е фактът, че Алеко Константинов пише тези фейлетони само

Алеко Константинов е писателят,който превърна фейлетона в най-доброто литературно-публицистично оръжие срещу несправедливото устройство на обществото и обществените недъзи.

Безспорен връх във фейлетонното творчество на Алеко са четирите творби, обединени от заглавието “Разни хора, разни идеали”. Цикълът е писан в последната година (1897) от краткия живот на Щастливеца и определено показва зрялост в боравенето с фейлетонната поетика. Нито един от текстовете не визира конкретна личност и само съдържанието на един (третия) по-цялостно е обвързано с конкретно политическо събитие. Това прави произведенията повече художествени, отколкото публицистични. В

Безспорен връх във фейлетонното творчество на Алеко са четирите творби, обединени от заглавието “Разни хора, разни идеали”. Цикълът е писан в последната година (1897) от краткия живот на Щастливеца и определено показва зрялост в

Тъмна, демонична и тъжна е „галерията” от художествени образи, която Алеко Константинов изгражда във фейлетонния цикъл „Разни хора, разни идеали”. Героите - малки и нищожни в своята нравственост, са едновременно и застрашаващо опасни - „галерия”, която поражда тъжния стон на авторовата ирония.

“Разни хора, разни идеали" е цикъл от четири фейлетона, в които е показано всичко, което може да покаже един истински майстор на хумора и сатирата. Показателен е фактът, че Алеко Константинов пише тези фейлетони само няколко месеца преди смъртта си, т.е. може да се каже, че те са плод на премислени наблюдения, житейски осмислен опит и творческа зрялост. Под общото си заглавие цикълът представя най – широко обобщение на обществения живот и политическите нрави у нас през деветдесетте години на

Нашият помощник на регистратора е страшен комик. Изпокапваме от смях, когато почне да бомбардира несправедливата съдба. — Е, дявол да го вземе — вика той, в позата на Гамбета, — каква е тази управия,

— Наливай, наливай! Още… още… — Ще прелее. — Нищо, нека прелей, наливай! Искам да дигна пълна чаша, да я пресуша до дъно,

Ето, тамам сега му е времето, ама на, кураж липсва! Сега да има някой да освободи Македония, догдето е нашата партия на власт, че аз да те науча тебе какво се вика келепир. Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много:

— С този инат ти още мно-ого патки ще пасеш… — За какъв инат приказваш бе, чичо? — Как за какъв инат бе, синко. Ами че не се ли сещаш, не се ли виждаш