В представата на българина Балканът никога не е бил само географско понятие. Битките, които средновековна България неведнъж печели в проходите му, убежището, което той дава на хайдушките чети по време на робството, както и фактът, че винаги е бил сериозно препятствие за враговете на българската земя, го превръщат в легенда.

В разказа „Косачи“ Елин Пелин поставя две основни теми. Първата е свързана с гурбетчийството. Още заглавието на разказа насочва вниманието към героите на творбата, които са петима косачи, напуснали домовете си и тръгнали да припечелят пари из далечни краища.

Елегичният отзвук от мечтаното, но така и несбъднало се „завръщане" в „бащината къща" - свят на родово интимно щастие, намира своето художествено въплъщение в стихотворението „Спи градът”.

Човекът винаги е бил на прага между мечтата и реалността в стремежа си към щастие и съвършенство. Понякога мечтите са неосъществими, но стремежът към тяхното реализиране е в същността му, защото хората винаги са жадували за промяна и достигане до нови хоризонти.

Какво е всъщност животът? Може би един кръговрат, нещо, което се пов­таря отново и отново. Може би жи­вотът на едни е изпълнен с болка и пе­чал, а на други - отрупан с богатства и радост. Може би! Но хората мечта­ят и това е всъщност общото между тях. А в мечтите си всички са еднак­ви. Защото какво би бил животът без мечти!

В своя творчески път Ивайло Петров многократно поставя на изпитание литературната критика и читателите с необичайния си подход към проблемите и човешките взаимоотношения. Не прави изключение и по¬вестта „Преди да се родя и след това", която засяга проблеми и отношения, считани за неподвластни на критика, дори за сакрални, след като достатъчно дълго са идеализирани от

В разказа “Ангелинка” мечти и действителност се преплитат, за да създадат представата за стремежа на човека към идеал и съвършенство. В мечтите светът задължително е по-справедлив и по-вълнуващ. Реалността е изпълнена със страдание и бедност. Мечтите са израз на духовното богатство и на надеждата

Художественият свят на Дебелянов обединява три тематично обвързани темпорални ядра – минало, настояще и бъдеще. Техни образни изражения са свидният спомен, грозната реалност (светът “тук и сега”) и фантазната мечта. Границите между тях са лабилни – споменът често се изживява като мечта, а средищна точка на двата бленувани свята е жестоката реалност, в която лирическият субект осъзнава несъстоятелността на своя романтичен копнеж.

Разказът “Ангелинка” на Елин Пелин осмисля света – делничността и празничността в него, чрез детското светоусещане. Искреният, любознателен, непосредствен и неподправен поглед на не опозналия действителността мъничък човек вижда нещата от необичаен ъгъл, успява да вплете в едно реалност и мечти, да преобръща