Творчеството на Светослав Минков е свързано с художественото течение диаболизъм в развитието на българската проза през 20-те и 30-те години на XX век. Стилът на повествователния му изказ е съществено различен от този на предшествениците и на съвременниците му.

Реалният свят в творчеството на Атанас Далчев е диаболичен, лишен от човешко присъствие, населяван само от вещите и от смъртта. В Далчевата поезия не намират място вярата, надеждата и любовта. Светът е неуютен. Злото в него е победило доброто. В стихотворението "Прозорец" поетът изгражда образа на красив, хармоничен, добър илюзорен свят и неговата мигновена разруха.

Смисловото търсене на аналог между реалност и фантастика на пръв поглед изглежда нелогично, но взаимоотношение¬то между тях в днешно време не прави особено впечатление, макар през 20-те го¬дини на отминалия XX век да се е възприемало като абсурдно.