Светослав Минков е от онези странни, оригинални и присмехулни писатели, които не се открояват като водещи имена в рамките на една литература, но затова пък без тяхно¬то присъствие тя значително би обедняла. Творческите му търсения са подвластни на естетиката на диаболизма, на фантастиката, на иронията и дори на гротеската, но се увенчават с най-голям успех едва при сатиричното изображение.

Творчеството на Светослав Минков е свързано с художественото течение диаболизъм в развитието на българската проза през 20-те и 30-те години на XX век. Стилът на повествователния му изказ е съществено различен от този на предшествениците и на съвременниците му.

Със средствата на сатира и елементи на фантастика Светослав Минков подлага на осмиване и остра критика нравите и порядките в едно общество, лишено от духовни ценности и истински идеали. Разказът „Дамата с рентгеновите очи” поставя проблемите за стойности¬те в живота,

Както във всяка конкретна творба на Светослав Минков, така и в разказа „Да­мата с рентгено­вите очи” първо­началната идея идва от необикновена случка. Желанието на автора е да прео­долее всяка „неясно­та” чрез достигане до „светлина”, както неведнъж споделя. А това е възможно да стане посредством избора на компози­ция, която предста­вя персонажите чрез колаж от отделни фрагменти, повтарящи се циклично. Неслучайно акцентът е поставен върху създаването на „готов модел” за поведение чрез подмяната на доминиращите „ценности”, изразени посредством взаимоотношенията между героите без лица.

Проблемът за физическата красота и духовната грозота е интерпретиран от Светослав Минков в разказа „Дама¬та с рентгеновите очи”. Избрал заглавие, което да провокира читателско¬то любопитство, писателят създава и провокативно повествование, защото се заема с тема, която, от една стра¬на, е позната още от творчеството на Алеко Кон-стантинов

Главната героиня в разказа на Светослав Минков е в центъра на сатиричното изображение, изобличаващо грозотата на бездуховното човешко битие. Самото й име я характеризира като лекомислена и може би кокетна жена, като се има предвид умалителната форма Мими.

Присъщо за хората е да мечтаят за това, ко­ето нямат, и да вярват, че то ще се превърне в реалност. Създаването на илюзии е необходи­мо, защото откъсва човека от грубата реал­ност и отчаянието и му дава шанс да изживее дори само в мечтите си най-голямото си жела­ние. Осъществяването на една илюзия може да даде желание за живот и истинско щастие. Но, мечтаейки за нещо непостижимо, човек може да изгуби истинското си „аз” , собствени­те си стремежи. И дори мечтата му да се осъ­ществи, цената за нея ще е твърде висока.

Творческото присъствие на Светослав Минков е категорично заявено в българс­ката литература в началото на XX век. Пре­водач на редица приказки, автор на диаболични разкази, в които преобладават фантастични персонажи, страшна, свръхестествена обстановка, необи­чайни, алогични обрати в нормалния ход на всекидневния живот, Светос­лав Минков не скрива интереса си към мистичното, към непознатите страни на човешката душа, към подсъзнател­ното, ирационалното. Творецът не остава чужд и на реал­ните събития, които го заобикалят в на­чалото на миналия век - модерниза­цията, техническия напредък, научни­те открития, роботизацията.

Светослав Минков пише разказа си „Да¬мата с рентгеновите очи", когато вече се е изявил в българската литература като оригинален писател-сатирик. Помага му способността както да наблюдава живота, така и да откроява негативните тенденции в развитие¬то на обществото.

Смисловото търсене на аналог между реалност и фантастика на пръв поглед изглежда нелогично, но взаимоотношение¬то между тях в днешно време не прави особено впечатление, макар през 20-те го¬дини на отминалия XX век да се е възприемало като абсурдно.