Всеки народ има в историята си своите върхове и падения, с които се съизмерва силата на духа му пред изпитанията на времето. Такива безспорно има и българският народ. В бездната на вековното чуждо владичество пламъкът на родолюбието се разгаря най-силно у онези български синове, за които България и нейната свобода са най-възвишен идеал.

Иван Вазов озаглавява повестта си „Немили-недраги”, защото този стих от Ботевата поема „На прощаване” най-точно и синтезирано отразява съдбата на героите, принудени да водят живот, изпълнен с ли­шения и унижения извън пределите на ро­дината си.