Корозията е окислително-редукционен процес на разрушаване (или загуба на функционални свойства) на металните материали в резултат на взаимодействието им със заобикалящата ги среда. (С това определение корозионното разрушаване трябва да се разграничи от механичното разрушаване и ерозията.) Корозията е спонтанен процес, който може да бъде забавен, контролиран с различни методи, но никога спрян напълно. При наличието на нужните основни познания за този процес, по-сериозните безвъзвратни корозионни загуби на метал могат да бъдат избегнати. По своята същност явлението корозия е хетерогенна химична или електрохимична реакция, протичаща на фазовата граница метал / заобикаляща го течна или газова среда, в резултат на която металът преминава в окислено (йонно) състояние : M – ne → Mn+ .
Дали е било или не е било — ходжата знае, той да ни каже! Пък и приказката да е измислена, добре е намислена; с нея нощта се скъсява, умората отминава и грижата се забравя. Та, казват-разказват, че един човек имал щерка, ама каква? Косите й — златна свила — до петите се свличали
ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ „По жицата“ е една от представителните за Йовковото творчество творби. Писателят я създава, след като прочита в една вестникарска хроника, че някъде в Казанлъшко се появила бяла лястовица и хората вярвали, че тя има целебна и чудотворна сила. Впечатлен и развълнуван от прочетеното, Йовков го свързва със спомените си за безкрайните пътища
1. СЮЖЕТЪТ И КОМПОЗИЦИЯТА: Съдържанието на разказа е лесно за възприемане и запомняне. Двама непознати мъже се срещат насред полето. Гунчо (беден селянин) се отбива при Петър Моканина (овчар), за да го попита къде се намира село Манджилари. Между тях се завързва разговор (Гунчо описва бедняшкия си живот;
Класическото определение на този вид народно умотворение е: „Пословицата представя кратък образен израз, извор на народната мъдрост, оформена в паралелна или противоположна синтактична форма".' В нея намира място вековният опит на нашите прадеди, чието подчертано критично отношение към действителността е пословично.
„Неволята“ е битова приказка, която засяга темите за труда и отношенията в семейството, за придобитите чрез правилно възпитание и мъдри напътствия способности на човека. Герои в приказката са двама братя, които изпълняват заръката на баща си да отидат без него за дърва в гората и ако срещнат трудност – да извикат Неволята.
Сред митическите народни песни интересно място заема мотивът за вграждането на жив човек в основите на строяща се сграда. Широкото разпространение на този жесток обичай намира отражение в десетки български и чужди народни песни. Обединяващ сюжетен елемент в различните песенни варианти е даването на човешка жертва, за да бъде заздравен строежът на къща, мост или чешма. Този
УВОД Родната реч е живата памет за героизма и мъченичеството на нашия народ. Родният език е символ на безсмъртния български дух , на националните ни ценности. Затова според Иван Вазов посегателството срещу българската реч е опит за накърняване на националното ни самочувствие. В ответ на несправедливите нападки срещу родната реч поетът написва стихотворението ,,Българският език”. С него той защитава езика ни от хулите и клеветите и превръща творбата във възторжена възхвала на родното слово.
Пословиците и поговорките са най-кратките народни умотворения. В максимално лаконична форма те разкриват богатия житейски опит, натрупан от българина през вековете. В тях намира израз трезвият размисъл и самокритика на народния творец. Със завидно точен език са казани неоспорими истини, отразяващи отношението към милосърдието, трудолюбието, скромността, лъжата, пиянството
Иван Вазов е болезнено чувствителен към всичко, свързано с национално-историческата ни памет и с опазване на родовото ни самосъзнание. Поетът написва стихотворението „Българският език", за да защити опазения през вековете „език свещен" на дедите ни с гражданска и родолюбива страст,