Повестта на Иван Вазов „Немили-недраги“ носи в себе си много от драматизма на последните десетилетия преди Освобождението, когато националноосвободителната борба достига своята връхна точка. Това е време на безумна смелост за едни и на отблъскващо малодушие за други, на смут и несигурност, на страдание и болка. Повестта разкрива емоционално и реалистично живота на българските емигранти в Румъния, техните мъки, радости, грижи и проблеми. Героите, които са обект на авторовото

Основният конфликт в книгата за Бай Ганьо се състои в сблъсъка между лицето и опакото на модерната демокрация. От една страна, тя представлява такова обществено устройство, в което политиката, законите, институциите, свободното слово и независимият печат осигуряват равнопоставеност между интересите на различните хора и ефективност на колективния живот. Когато обаче те се възприемат по байганьовски, нещата започват за изглеждат по друг начин. Наблюдаваме проявите на този основен

Иван Вазов е пламенен родолюбец. Цялото му творчество е пропито с благоговейни чувства към „всичко българско и родно“ – земя, народ, език. Всяко посегателство над българското поражда у поета гняв и болка и той – гражданинът, общественикът, творецът, се заема чрез „ударите“ на блестящия ни език да отхвърли нелепите нападки, че е груб, беден и на него не могат да се създават високо художествени произведения. Затова Вазов пише одата „Българският език“ през 1883 г. като отговор на отрицателите на родното слово.

„Хубава си, моя горо" е стихотворение за омайващата красота на родното пространство, което е свещено за всеки българин, за всеки човек. Особено когато е далече от него и душата му копнее да се завърне. Обречен да изживее най-активните си години в чужди страни (Русия, Сърбия, Румъния), Каравелов непрестанно тъгува по отечеството. И в това стихотворение мислено се завръща в него, за да даде израз на възхищението, обичта и носталгията си. Неслучайно текстът се запява като песен веднага след

Тази Яворова елегия е създадена по конкретен повод и се опира на действителен факт – заточаването на 40 македонски революционери в Мала Азия, които, оковани във вериги, пеели Ботевата песен „Жив е той, жив е“. Но тръгвайки от конкретното, от единичното, поетът изгражда въздействащо художествено обобщение на мъката и носталгията на изгнаниците, принудени да се сбогуват с родината. Стихотворението започва с изображение на притихналите морски вълни, озарени от залязващото слънце.

Темата за родното и чуждото е основополагаща за българската литература, тъй като националната идентичност винаги е била поставяна пред изпитания – било то в условията на чуждо робство, на следосвобожденската модернизация или на социалистическия преход. В „Железният светилник“ на Димитър Талев, „Бай Ганьо журналист“ на Алеко Константинов и „Балкански синдром“ на Станислав Стратиев тази тема е разгледана в различни исторически и социални контексти, но с един общ въпрос: Как

Конфликтите, движещи действието в „Железният светилник“, са няколко. Всички са предизвикани от съперничеството между „своите“ и „чуждите“. Проблемът е в това, че общностите, възприемани като „свои“, са няколко, разположени като вписани един в друг концентрични кръгове. Най-вътрешният кръг е този на рода. Хората, свързани с кръвни връзки, са единствените, които човек във всички случаи може да нарече свои. Дори най-близките съседи, ако не са роднини, се осъзнават като чужди. Ето какво се казва

Христо Ботев и Иван Вазов-двама титани на духа и мисълта, може би най-добре познават значението на святата дума патриотизъм. Чувството, изразено с тази магическа дума, е дълбоко вкоренено в индивидуалната им човешка и земна същност. Отдали се безрезервно на своята родина, те подчиняват жизнения си път на съдбините на народа си. Живеят, страдат, борят се и копнеят за светъл и щастлив свободен живот. За Ботев действената любов към родината е „най-голямата добродетел на човека". Иван

Иван Вазов се прекланя пред изначалните опори на българския национален дух – родната земя, родното минало, родното слово. И когато на тях се посегне, поетът бърза да заклейми хулителите им и да защити достойнството на родината. Одата „Българският език“ е възторжена прослава и страстна защита на родното слово. Двата основни мотива, които се противопоставят в лирическия текст, са мотивите за грубостта, неблагозвучието, несъвършенството на езика ни, от една страна, и за неговата красота

Комедията „Балкански синдром“ на Станислав Стратиев представлява своеобразно огледало на българската национална идентичност, в което се отразяват сложните взаимоотношения между „родното“ и „чуждото“. Авторът разглежда „родното“ през призмата на балканската душевност, като го подлага на критика, но и на съчувствено разбиране. Чрез своята абсурдна и хумористична драматургия Стратиев поставя въпроса за преображенията на родното в процеса на културните и социалните сблъсъци. Родното