Иван Вазов – „Немили-недраги. Животът на хъшовете – избор и съдба в името на народното добро

Повестта на Иван Вазов „Немили-недраги“ носи в себе си много от драматизма на последните десетилетия преди Освобождението, когато националноосвободителната борба достига своята връхна точка. Това е време на безумна смелост за едни и на отблъскващо малодушие за други, на смут и несигурност, на страдание и болка.

Конфликтът като сблъсък между два типа отношение между родното и чуждото в очерка „Бай Ганю журналист“

Основният конфликт в книгата за Бай Ганьо се състои в сблъсъка между лицето и опакото на модерната демокрация. От една страна, тя представлява такова обществено устройство, в което политиката, законите, институциите, свободното слово и независимият печат осигуряват равнопоставеност между интересите на различните хора и ефективност на колективния живот.

„Хубава си, моя горо“ – Любов и тъга по родното пространство

„Хубава си, моя горо" е стихотворение за омайващата красота на родното пространство, което е свещено за всеки българин, за всеки човек. Особено когато е далече от него и душата му копнее да се завърне. Обречен да изживее най-активните си години в чужди страни (Русия, Сърбия, Румъния), Каравелов непрестанно тъгува по отечеството.

„Заточеници“ – Болезненото сбогуване с родното пространство

Тази Яворова елегия е създадена по конкретен повод и се опира на действителен факт – заточаването на 40 македонски революционери в Мала Азия, които, оковани във вериги, пеели Ботевата песен „Жив е той, жив е“. Но тръгвайки от конкретното, от единичното, поетът изгражда въздействащо художествено обобщение

Конфликтът като сблъсък между родното и чуждото в романа „Железният светилник“

Конфликтите, движещи действието в „Железният светилник“, са няколко. Всички са предизвикани от съперничеството между „своите“ и „чуждите“. Проблемът е в това, че общностите, възприемани като „свои“, са няколко, разположени като вписани един в друг концентрични кръгове. Най-вътрешният кръг е този на рода. Хората, свързани с кръвни връзки, са единствените, които човек във всички

Образите на България и родното в стих. "На прощаване" /Хр.Ботев/ и в п."Немили-недраги" /Ив.Вазов/

Христо Ботев и Иван Вазов-двама титани на духа и мисълта, може би най-добре познават значението на святата дума патриотизъм. Чувството, изразено с тази магическа дума, е дълбоко вкоренено в индивидуалната им човешка и земна същност. Отдали се безрезервно на своята родина, те подчиняват жизнения си път на съдбините на народа си.

Защита и възхвала на родното слово в одата „Българският език“

Иван Вазов се прекланя пред изначалните опори на българския национален дух – родната земя, родното минало, родното слово. И когато на тях се посегне, поетът бърза да заклейми хулителите им и да защити достойнството на родината.

Защитата на родното слово - (Иван Вазов - „Българският език” )

Нападките срещу родното слово са реален повод за Вазов в творческа полемика да защити българския език. Годината е 1883 - време, когато България се стреми да опази своите морални и духовни ценности, търсейки мястото си в Европа и света. Затова не е случаен фактът, че в същата година поетът пише стихотворението „Българският език” и одата „Опълченците на Шипка”.

Образът на родното в "Да се завърнеш..."

Дебеляновата творба „Да се завърнеш...” е вътрешно огласена от скрития вопъл на лирическия герой по скръбния образ на родното. Той е свиден спомен за безвъзвратно отминалото време, което присъства като носталгия по роден дом и близки. Органичната връзка на човешкото съзнание със света на родното е неизповяданата тайна на сър­цето, която е вътрешно емоционално яд­ро на пожеланието за завръщане в споменната реалност на родното. Тя е извикана от паметта, но и от душевната глъб на лирическия герой.

Светът на родното и чуждото в поемата „На прощаване” на Христо Ботев

В поемата „На прощаване” Христо Ботев изповядва най-съкровените чувства на бунтовника-революционер от времето на националноосвободителните борби. Мъката по родния дом, омразата към поробителите, невъзможността да се живее пълноценно далече от родината, приемането на борбата като единствен път към свободата са типични състояния за всички борци за свобода.