„Пътешествията на Гъливер“-  Джонатан Суифт  - Сатирично и фантастично в романа

Биографични данни: Джонатан Суифт (1667 - 1745) е английско-ирландски писател и журналист. Роден и починал в столицата на Ирландия Дъблин. Писал е и под много псевдоними, между които Айзък Бикърстаф. Завършва Тринити Колидж на дъблинския университет (1682 - 1688). Работи като секретар и библиотекар на известния писател и дипломат Сър Уилиам Темпъл.

Революционното израстване на моралната сила на българския народ в романа “Под игото”

„Под игото" е роман епопея, посветен на Априлското Въстание - едно от най - героичните събития в нашата история, с което българският народ категорично заявява своята воля за национално освобождение. Днес романът надхвърля съответстващите на тази тема пространствени и времеви рамки и се превръща в художествен паметник на съществени черти от българския характер, добродетели и духовни ценности.

"Пътешествията на Гъливер" - образът на света, създаден от романа

"Пътешествията на Гъливер" Образът на света, създаден от романа Образът на света, описан в „Пътешествията на Гъливер“, е съчетание от реални и невероятни елементи. Представен е обаче като напълно действителен. Свидетелство за това е документалният характер на текста, който прилича на корабен дневник (същото прави и Робинзон Крузо).

Иван Вазов - "Под игото"- "лудост" и "нормалност" в романа

В романа си "Под игото" Иван Вазов разкрива духовно-психологическите измерения на най-драматичното историческо събитие преди Освобождението - Априлското въстание

Патриотичните и нравствените идеали на българина в романа "Железният светилник” от Димитър Талев

Димитър Талев е един самобитен представител в българската литература, а романите му са истински бестселър в българската историческа проза. След прекрасната трилогия за великия Самуил Д. Талев създава четирилогия, обхващаща по-новата история на страната ни.

Проблемът за родителската обич и дълга на децата в романа “Дядо Горио”

Както в живота, така и в творчеството си Балзак принадлежи към онези мощни гении, които, чувствайки силата на своя дух, не се спират пред никакви трудности, за да осъществят своите идеали. Величието на Балзак е, че никога не изменя  на призванието си да казва истината за живота. Писателят рисува много страни от

Гюстав Флобер (1821 - 1880) - Началото на модерния роман и перфекционистът Флобер

Гюстав Флобер е роден на 12 декември 1821 година в град Руан в семейството на лекар. Учи в родния си град в престижния лицей „Пиер Корней“. През 1840 г. заминава за Париж да следва право. В столицата се запознава с редица дейци на културата, сред които е самият Виктор Юго.

Конфликтът като сблъсък между родното и чуждото в романа „Железният светилник“

Конфликтите, движещи действието в „Железният светилник“, са няколко. Всички са предизвикани от съперничеството между „своите“ и „чуждите“. Проблемът е в това, че общностите, възприемани като „свои“, са няколко, разположени като вписани един в друг концентрични кръгове. Най-вътрешният кръг е този на рода. Хората, свързани с кръвни връзки, са единствените, които човек във всички

Светлината на бунта срещу духовното робство в романа "Железният светилник"

В историческата си тетралогия: „Железният светилник”, „Преспанските камбани”, „Илинден” и „Гласовете ви чувам”, Димитър Талев по най-добрия начин реализира възможностите на епическия жанр и историческото си познание за живота на българите от Македония в периода между Ранното възраждане и Балканската война.

Проблемът за себеразрушението на личността в романа “Тютюн”

Себеразрушението на силната личност, устремена към егоистични цели, е обединителна тема на Димовата романистика. Неин централен герой е “осъдената душа”. Нравствено-психологическият му облик очертават първите два романа на писателя “Поручик Бенц” и особено “Осъдени души”, творческа подготовка за написването на “Тютюн”. Двете творби утвърждават непознат тип герои в българската литература – аристократи с космополитно съзнание, пленници на изпепеляваща фанатична страст.