Светлината на бунта срещу духовното робство в романа "Железният светилник"

В историческата си тетралогия: „Железният светилник”, „Преспанските камбани”, „Илинден” и „Гласовете ви чувам”, Димитър Талев по най-добрия начин реализира възможностите на епическия жанр и историческото си познание за живота на българите от Македония в периода между Ранното възраждане и Балканската война.

Проблемът за себеразрушението на личността в романа “Тютюн”

Себеразрушението на силната личност, устремена към егоистични цели, е обединителна тема на Димовата романистика. Неин централен герой е “осъдената душа”. Нравствено-психологическият му облик очертават първите два романа на писателя “Поручик Бенц” и особено “Осъдени души”, творческа подготовка за написването на “Тютюн”. Двете творби утвърждават непознат тип герои в българската литература – аристократи с космополитно съзнание, пленници на изпепеляваща фанатична страст.

Нравствената деградация в света на парите в романа "Тютюн"

Романът “Тютюн” на Димитър Димов е художествено изображение на националния ни живот преди и по време на Втората  световна война. Подобно на много други български романи, и той започва като семеен роман, в който случващото се в рода и семейството винаги е на фона на големите събития – национални социални, политически. Романът завладява със стремежа на автора да прониква в най-разнообразни слоеве на българското общество

Нравствената деградация в света на парите в романа “Тютюн”

Романът “Тютюн” на Димитър Димов е художествено изображение на националния ни живот преди и по време на Втората  световна война. Подобно на много други български романи, и той започва като семеен роман, в който случващото се в рода и семейството винаги е на фона на големите събития

„Лудостта”, „пиянството”, „пробуждането” в романа „Под игото”

"Лудостта”  е устойчива метафора във Вазовото творчество. Тя е безрезервно  посвещаване на идеала, пълно себеотричане и готовност за саможертва в името  на свободата.

"Пътешествията на Гъливер" - героите на романа като мярка за човешкото

"Пътешествията на Гъливер" Героите на романа като мярка за човешкото В двете глави, които прочетохме, основният герой е Лемюъл Гъливер. В увода са споменати и отделни личности, от които най-важна роля има учителят му, видният холандски хирург Джеймс Бейтс. Гъливер произхожда от свободно, но не благородническо семейство, в което образованието се цени

Човекът между началото и края на пътя в романа "Тютюн"

Мислещият човек в романите на Димитър Димов въплъщава търсенията на една словна и противоречива творческа личност, готова да „разшифрова" подсъзнателните процеси в човешката психика. Уроците по психоанализа на Зигмунд Фройд и теорията за себедостатъчността на Артур Шопенхауер

Нравствената човешка драма на героите в романа "Дядо Горио"

Типичното и характерното за социалната действителност на обществения живот във Франция през първата половина на XIX век е обект на художествено изображение в творчеството на Оноре дьо Балзак. Авторът на „Човешка комедия” (поредица от романи, включваща 87 написани произведения от общо 143 творби по първоначален замисъл)

Парите – цел, средство и размисли върху романа „Дядо Горио”

В света, в които живеем, парите и средствата, с които те се придобиват са по-силни от най-прекрасното чувство в живота – любовта. Властелинът на света – парите, се превръщат в най-зловещия порок на обществото. Под неговата сила хората губят човешкия си лик, завладени от ненаситна алчност за богатства и злато. Сърцата на такива хора се затварят за всякакви чисти пориви и чувства. Животът им се превръща в сделка. Техният идеал е жълтият метал и всичко се оценява със стойността му.

Испанският Ренесанс и развитието на романа

За разлика от основната част на Западна Европа, в испанската история протичат специфични процеси. На първо място стои фактът, че на Иберийския полуостров дълги векове се води борба между християнство и мюсюлманство. Още в Ранното средновековие арабите завладяват големи части от Средиземноморието