„Непълнотата на живота“ в романа „Мадам Бобари“

Развитие на действието Седмата глава от романа завършва с очакването на едно „необикновено“ събитие (посветена му е следващата глава от романа) - бала в имението на местния маркиз Д’Андервилие, на който младото семейство е поканено.

„Дон Кихот“ - Героите на романа като мяра за човешкото

Конфликтът между идеал и действителност в съчетание с пародийната идея на Сервантес определя и персонажната схема: централни герои са двойката странстващ рицар и оръженосец, около която като потърпевши, съучастващи, противодействащи или просто преминаващи се нареждат останалите фигури.

„Дон Кихот“ - героите на романа като мяра за човешкото

Конфликтът между идеал и действителност в съчетание с пародийната идея на Сервантес определя и персонажната схема: централни герои са двойката странстващ рицар и оръженосец, около която като потърпевши, съучастващи, противодействащи или просто преминаващи се нареждат останалите фигури.

Мъдростта и безумието в романа „Дон Кихот”

В романа „Дон Кихот” на Сервантес са изведени въпросите за героизма и приключенията , любовта към безумието и  магнетизма на рицарската чест. Авторът гениално преодолява недостатъците на романовата мода от своето време и постига огромен литературен успех. Той дава ясна картина на Ренесанса. Желанието на автора е да осмее превърналите се в четиво рицарски романи, в които са забравени ценностите и добродетелите на рицарството.

Ренесансът в Испания и романът „Дон Кихот“

Ранният ренесанс в Испания обхваща последната четвърт на XV в. и първата половина на XVI в., а Високият ренесанс – втората половина на XVI в. и първите три десетилетия на XVII в. Историческите събития, които оказват влияние за прехода от Средновековието към Ренесанса, са: Реконкистата

Кратко съдържание на романа "Дон Кихот" -  (Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча")

Дон Кихот, героят на романа, е добър и почтен благородник, изпаднал в бедност. Неговата страст е четенето на рицарски романи. Те го довеждат до възторг, изпълват го с чувството за рицарска чест и макар че времето на рицарите отдавна е отминало, той решава да стане странстваш рицар и да се бори със злото по света.

Човекът и времето в романа “Железният светилник”

Отношенията “личност-род-история” са проблемен център на романа “Железният светилник”. Негов централен образ е националният живот в драматичен исторически момент – борбите за освобождение на Македония в края на ХІХ век, а централен проблем – изграждането на национално самосъзнание. Този процес е представен чрез конфликта и синхрона между личностно-родовите и общностните отношения. Епическият разказ обаче е съсредоточен върху родовото битие (Глаушевото семейство). То присъства като минимодел на дома Преспа, който от своя страна типизира възрожденските настроения в един български регион – Македония.

Образът на човека в романа „Пътешествията на Гъливер“

Когато пишел „Писма на сукнаря“, Суифт вече работел и над „Пътешествията на Гъливер“. Тласък за написването на книгата дал безпримерният успех на „Робинзон Крузо“. Суифт бил раздразнен от сполуката на своя колега, а и от популярността на модната тогава авантюрно-приключенска и пътешественическа литература. Той възприел романа на Дефо като измишльотини и решил да го пародира.

"Евгений Онегин" - роман в стихове на Александър Пушкин

Романът в стихове "Евгений Онегин" на Александър Пушкин е първият реалистичен роман в руската литература. С пълно основание великият руски литературен критик Белински го нарича "енциклопедия на руския живот". В него е възпроизведена с

„Евгений Онегин“ – Роман в стихове

„Евгений Онегин“ – Роман в стихове Дълго време след създаването си по времето на Ренесанса романът се смята за второстепенен, простонароден жанр, разказващ за незначителния живот на обикновените хора.