ЛИРИКАТА За разлика от епоса, в който се изразява колективното съзнание, в лириката израз намира индивидуалното човешко съзнание. Творбите, които определяме като лирически, са свързани със състоянието на човека в определен момент от живота му. Те разкриват неговите чувства и мисли, начина, по който той преживява света и житейските събития (лични и общностни). Затова лирическите творби често говорят

Сафо е единствената жена-поетеса, чието име заема достойно място сред най-великите представители на древногръцката лирика. Покорени от поетичната сила на Сафо, древните хора я нарекли десета муза. Никоя друга поетеса не е получила такова признание още в античността.

Творчеството на Сафо се цени още по нейно време. От събраните стихове в девет книги – любовна лирика, епиталамии (сватбени песни, изпълнявани по време на брачния ритуал), химни, вероятно и елегии, епиграми, ямби – е запазено твърде малко.

На боговете равен ми се струва     оня, който, до тебе приседнал,     те слуша тъй сладко да говориш     и да се смееш нежно-шеговита.

Гръцката лирическа поетеса Сафо е родена в град Митилена на остров Лесбос през VII в. пр.Хр. (вероятно 612 г.). Произхожда от аристократично семейство. По неизвестни за нас причини за известно време е изпратена в изгнание на остров Сицилия.

1. Лирическият мотив и хуманитарните проблеми на времето Кои характеристики на мотива са изведени на преден план? Какви са въпросите, на които той се стреми да отговори? Характерно за древногръцката лирика е отказът от сюжет.

АВТОРЪТ Сафо е първата жена поетеса в историята на европейските литератури и една от най-влиятелните фигури от Античността. Тя живее и твори на границата на VII – VI век пр.Хр., а нейният поетически талант е признат още приживе от съвременниците й. Един от изследователите й я поставя сред трите най-значими жени от Античността заедно със спартанската царица Елена и египетската владетелка

Древногръцката поетеса Сафо живее на границата на VІІ и VІ в.пр. н. е. в град Митилена на остров Лесбос. Тя е мъничка, мургава жена със смолисти коси и блестящи черни очи. Произхожда от богат и знатен род. Има трима братя. Омъжва се за богаташа Керкил от остров Андрос и има от него една дъщеря-Кленда.

Сафо заимства от Омир идеята за омагьосващата любов, за премрежващата очите любов, за любовната мъка, но я развива в друга посока - образите са приземени. Героите са жертви на любовта, ражда се мотивът за несподелената любов.

Сафо (ок. 630 - 570 г. пр.Хр.) е родена в аристократично семейство на остров Лесбос. Притежава страстна натура и блестящ поетически талант. Пестеливият на похвали древногръцки философ Платон я нарича „десетата муза", а древноримският поет Овидий препоръчва на всички момичета непременно да се за-познаят със стиховете й.