Тази вечер е представлението на „Многострадална Геновева”, което обществото в Бяла черква очаква с нетърпение. Причината за това е, че непознатата драма за повечето млади е възпитавала вкуса на цяло едно поколение преди тридесет години. Всички са отдадени на подготовката за театралното събитие: богатите госпожи редят премените си, а бедните – продават прежда, за да си купят билет.

Край чист поток в гората каца жаден гълъб. Отгоре във водата пада мравка и започва да с бори, за да не се удави. Гълъбът вижда какво се случва и решава да помогне. Хвърля стрък трева по който мравката доплува до сушата и се спасява.

В Китай идват пътешественици от цял свят. Всички те се любуват на града, на палата и на градината, ала най-хубавото от всичко, те смятат, че е песента на славея. И щом се върнат в родината си и поети, и пътешественици разказват за столицата, за градината, но най-отгоре поставят славея. Книгите им стигат и до императора, а именно от тях той разбира, че в неговата държава има прословут певец - славей, но дори не го познава. Тогава той повиква първия си съветник, който също не познава славея.

Високо над града се издига красива златна статуя на Щастливия принц. За очи има два ярки сапфира, а на дръжката на меча му - червен рубин. Хората от града му се възхищават. Една майка го сравнява с детето си, а децата от сиропиталището го оприличават на ангел. Той е живял в дворец, където не е познавал нещастието, но когато е починал най-после е видял страданията на хората. Един ден при принца долита едно лястовиче. Статуята разказва историята си на птичето. И го моли да помогне на бедните хора, защото той не може.

От много години Рада живее под един покрив с Хаджи Ровоама, която я е осиновила от дете, затова я наричат Рада Госпожина. Израснала е без бащина любов и без майчина грижа. Изпращат я в метоха за послушница, за да се подготви за монахиня. Обличат я в черни дрехи. Там Рада преподава в девическото училище на децата от първи клас.

Един чудноват човек , нито гражданин, нито селянин идва към кафенето на Еньо и дълго време кафеджията се взира в него, за да го познае. Оказва се , че това е старият му познайник Серафим . Този човек е слаб, дребничък със сълзящи очи. Облеклото му е много интересно - смачкано бомбе на главата, цървули на краката.

Веднъж, посред лято, в Енювото кафене пристига  чудноват човек, облечен с дълго като расо зимно палто, смачкано бомбе на главата и цървули на краката. Еню не успява да го познае веднага, но погледът му всеки път се спира върху палтото на непознатия - избеляло, окъсано и нашито с безброй огромни кръпки.

Лято е. Към Еньовото кафене се приближава непознат човек, облечен в зимно палто, покрито с кръпки. Той е слаб и дребен, а лицето му – сухо и черно, с влажни и недоспали очи. Еньо го гледа с любопитство, а мъжът му се усмихва приветливо...

Лятната нощ в безкрайното тракийско поле е прохладна и изпълнена с приказна тайнственост. Група косачи са дошли от загорските села тук, в Тракийското поле. Един от тях, Лазо разпалва огъня и наблюдава прекрасните му отблясъци. Друг, Благолажа, чиито очи светят хитро, започва да разказва приказка за красива царска дъщеря. Лазо не вярва на приказката, а разказвачът се опитва да обясни, че истините от живота са тягостни и не бива да се натрапват на хората.

Край чист поток в гората кацва жаден гълъб. Отгоре пада мравка, цопва във водата и се бори да не се удави. Гълъбът, за да й помогне хвърля стрък трева. По него тя доплува до сушата. На другия бряг, босокрак парцаланко стои с дълга пушка и взима на мушка гълъба, за да го сготви.