В Китай идват пътешественици от цял свят. Всички те се любуват на града, на палата и на градината, ала най-хубавото от всичко, те смятат, че е песента на славея. И щом се върнат в родината си и поети, и пътешественици разказват за столицата, за градината, но най-отгоре поставят славея. Книгите им стигат и до императора, а именно от тях той разбира, че в неговата държава има прословут певец - славей, но дори не го познава. Тогава той повиква първия си съветник, който също не познава славея.

В палата има тържество. В средата на голямата зала, където седи императорът е поставена златна пръчка за славея. Всички придворни са облечени в най-хубавите си дрехи. Дори малкото момиче, което е помогнало  за откриването на славея  стои до вратата. Императорът кимва с глава, което е знак за начало. Птичката запява тъй хубаво, че в очите на владетеля блясват сълзи. А когато сълзите закапват по лицето му, славеят запява още по-хубаво.